Виктория Тинтерова

Корупции, раждания, доноси – просто внимателно Четиетикета!

Публикувано

Томи Слав, Дончовия, ни се покара малко при Четиетикета. Аз не разбрах много, защото той викаше лекинко и говореше отсечено като бригаден генерал. Не че знам какво е бригаден генерал, ама ми звучи някак като да е важен, да вика и да не му пука.

По едно време вика, че не го интересува какво ще каже бесепето за електронния вот, но с удоволствие прие да чуе какво ще каже Вождът за етичната комисия, новата, на герб.

Казах ли ви аз оня ден, че тя ще разглежда всякакви доноси, пардон сигнали. Сигналите ще се делят на групи:

Тия за корупция в особено големи размери, ще отиват веднага при Вожда. Той там да си решава – да се намеси ли или не и как. Те не ни интересуват. Например, сигналите за Фънда, който ги види, веднага ги препраща на Него, а самият този някой се въдворява някъде на неизвестно място. Изчезва, така да се каже….

Сигналите за селски кметове, които са свили, неее, присвоили, нее, пренасочили известни суми за асфалтиране на площада пред кметството и вместо целия, са мацнали малко асфалт само пред стълбите, отиват при областния на областта. Той там да си решава, да се меси ли и как.

А пък сигналите за любовници, кютек на мигани, каране на кола в пияно състояние и прочие битови безобразия, се разглеждат пред комисия от 5 души. После му се назначават наказания – от сто тояги на голо до арест с жандармерия.
Тук нещата са ясни – комисия си имаме вече, не се коркайте, останете важните неща на важните същества.

Обаче защо младите жени се разделиха на две, аз не разбрах. Едните викат, че другите са тъпи и обратно. Нещо за забременяване става дума май. Аз едно време си забременях по класическия начин, без да питам други жени. Не знам дали някоя е била против, вероятно да, мъжът ми е много готин. Такива едни години бяха – забременявахме си потайно. И телевизорите даже не се занимаваха с нашите опити. Малко ми е тъпо, ама какво да се прави.

И като деца не ни снимаха в класните стаи, та си преписвахме на воля. И по плажовете не ни снимаха и не ни пускаха дебелите снимки никъде. И даже Вожда и Томето ги нямаше още, да ни се карат, та я карахме урболешката – бачкахме си, ходехме си в петък на ресторанти, па на море…, а на морето ходехме на скали, защото все още имаше скали. И морето беше без Ангелкова, да се чудиш как сме оцелели.

Да не вземете ся да ми викате, че съм чугунена глава…, такива бяха времената, назадничави, консервативни… направо ограничени и пълни с предразсъдъци.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *