Искра Веселинова

Котлети за вечеря

Публикувано

За Коледа с мъжа ми купихме котлети за основно ястие и решихме да ги печем на скарата. Той обаче, Юдата му с Юда, реши да излезе да поработи и да ме остави насаме със скарата и котлетите. Това ме накара да се чувствам нещастна, което, предполагам, беше и целта.

– Защо ще излизаш да работиш?

Защото много обичам вечерта на Коледа, когато хората празнуват със семействата си, аз да скитам по улиците.

– Не, ама наистина, защо?

– Защото утре ще кажеш: „Дай ми пари!“ и хич няма да ме питаш имам ли, нямам ли.

– Да, но аз няма да се справя със скарата. Знам си, че няма да мога. Или ще ги прегоря, или ще ги оставя сурови.

Мъжът ми се навъсва и добива надутия наставнически вид на някой doctor ex studiis iuris.

– Аз ще ти обясня много просто и ти, макар че нямаш много акъл, все пак ще схванеш основните неща.

– Ама на мен ще ми се умирише косата на дим. Кой няма акъл, бе?

– Ще се изкъпеш. И без това се къпеш по сто пъти на ден.

– Уффф.

– Недей уфка, ами слушай специалистът какво ти обяснява. Така. Отваряш хладилника.

– О, Боже, нали няма да започваш от Сътворението?

– ОТВАРЯШ ХЛАДИЛНИКА.

– Уффф.

– Вадиш котлетите. Включваш скарата в контакта.

– Гледай ти, аз мислех да ги пека на свещи.

– Тихо там! Включваш скарата в контакта.

– За Бога!

– Чакаш да загрее.

– Чакам.

– Когато загрее, с два пръста отваряш тенджерката с котлетите.

– Не може ли с три?

– Казах с два! Вадиш първия котлет. Носиш го до скарата.

– С коя ръка?

– ???

– С коя ръка го нося?

– Ааа…това ли… с лявата.

– Добре.

– Слагаш го внимателно на скарата.

– Стефчо, иди, мамо, в кухнята и ми донеси големия сатър.

– СЛАГАШ на скарата и вдигаш поглед към часовника на стената. И засичаш пет минути. Ако е пет нула нула, до пет и пет. Ако е пет и една…

– Стефчо, какво стана със сатъра?

– Ако е пет и десет…

– СХВАНАХ!!!

– Добре. Да кажем, че си разбрала, макар че се съмнявам. Когато минат петте минути, внимателно обръщаш котлета.

– С коя ръка?

Тук татко и Стефчо се хилят в захлас, а ние продължаваме да се правим на семейство Адамс.
Обичам тези щури диалози и заяждания. Впрочем, котлетите станаха превъзходни.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *