Яяя......

КОЯ НЕ Е МАТА ХАРИ

Публикувано

Задружен женски смях ехтеше в залата на партийната централа. Караянчева беше споделила мнението си за прическата на Маяма, точно след последния виц за президентшата. Усетиха се, че са само дами в залата, чак когато Дариткова отсече:

– Еми тва е, ние сме партията с най-много жени.

– “Да, тук-таме мъж, ама и той жена!” – цитира премиера Караянчева и всички отново раздрънчаха обици в бурен смях.

– Ами хайде, дано имаме и жена-президент тая година! – приповдигнато се обади Фандъкова.

Изведнъж появилата се тишина се облегна с цялата си тежест върху масата. Всички бяха чули как Томислав заяви от телевизора, че може партията да предложи жена за президент. Темата беше деликатна, затова се настани доста срамежливо в залата.

– Аз мисля… че Той ще избере жена, която е отдавна в партията – наруши неловкото мълчание Дариткова.

Сачева ѝ стрелна един откъс леден поглед и побърза да се включи:

– Може би ще е по-важно да посочи жена с твърда ръка, защото ще се изправя срещу военен…

Караянчева се размърда на стола си, бръкна в новата си чанта GUCCI и се направи, че търси нещо, докато вметваше през зъби:

– Той ще се спре на дама, която има по-дълъг управленски опит…

Сачева бавно отвори уста за реплика, но Фандъкова я изпревари, с леко несигурен глас:

– Може би ще избере жена, която все още има висок рейтинг…

Дариткова отпи нервно от водата си, метна грива и изсъска:

– Оф, я стига… Той ще се спре на жена, която не смъква неговия рейтинг…

Караянчева тропна маникюрно по масата и леко повиши тон:

– Той е ДЛЪЖЕН да избере жена, на която е ЗАДЪЛЖЕН!

Сачева врътна един оборот на ледените си зеници и изчегърта зъби с острото на езика си:

– А може би ще се спре на жена, която не нарича…

Караянчева скочи на мига и стовари юмрук по масата, пръскайки бясна слюнка:

– Е тва беше много грозно!

И точно в този миг влезе Той и прекоси залата, под погледа на четирите вцепенени, дишащи тежко женски статуи. Борисов се спря и ги огледа, една след друга.

– Хм… Кво става тука, бе? – избоботи премиерът и щеше да продължи разпита, ако малкото телефонче без кирилица и възможност за подслушване не беше извибрирало в ръката му.
Борисов го погледна с бялото на очите си – екранчето светеше с DOGAN. Премиерът изпуфтя и тръгна обратно към вратата. На излизане хвърли един пълен с подозрение поглед към залата, а в главата му се завъртя болезнено изстрадана мисъл:

„Жени… Днес са мяу-мяу… утре са Мата Хари“

Радослав Бимбалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *