Виктория Тинтерова

Кратко упътване за почти всичко

Публикувано

Кратко упътване за оцеляване в Герберландия

1. Ако на магистралите Му насреща ви изскочи кон, крава, овца или нещо друго, обърнете се към телевизора, телевизорът ще прати Румен Бахов, вие ще обясните проблема си и тогава Му ще се обади и ще разпореди моментална проверка на оградното съоръжение. Трябва поне 1 свидетел.

2. Ако ви отказват лечение, пък било то и на панарициум, обърнете се към телевизора. Ще пратят Вероника, Костова или Иванова да отразят събитието, Му ще види и ще разпореди моментална резекция.

3. Ако ви се отвори дупка на тротоара или улицата – виж точка 1 и 2

4. Ако шофьор не спре на пешеходна пътека – виж точка 1 и 2.

5. Ако ви откраднат нещо …. виж точка 1 и 2

6. Ако нямате път до селската си къща, разкопайте, открийте поне 2 черепа и 3 чирепа, по възможност с остатъци от украса и вижте топка 1 и 2. Му ще се самосезира и ще напраи път, за да може всички хиляди туристи да се насладят на находките. Или извикайте проф. Овчаров, защото това може да са черепите на третата жена на граф Дракула и любовника ѝ. Намерете снимки…

Въобще, крайно време е да оставим разните служби и чиновници на мира и на спокойствие и да отправяме исканията си в писмена форма към телевизорите или към Му.

–––––––-

Гарабед в съда. Сочи жена си и вика:
– Господин съдия, тя ми счупи кура!
– Има ли свидетели?
– Няма! Да извадя да ви покажа?
– Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел!
След 2 месеца:
– Господин Киркор, какво знаете по случая?
– Седя си аз една вечер на двора. Прозорецът беше отворен и гледа към къщата в която живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: “Тря-я-я-я-с“, и замириса на счупен кур!

Виктория Тинтерова

***

А ето и силата на личния пример, също от Вики:

Благодарение на това управление

До нас строят блок. На мястото на стара къща. От вчера укрепват изкопа, като пробиват скала с огромен хидравличен свредел. Всички къщи наоколо се тресат като при земетресение, прозорците дрънчат, кафемашината в съседното магазинче тръгна да си ходи. Кучетата в паника лаят.

Вчера – грандиозен скандал, спряха.

Днес от 9 почнаха, поредица скандали… нищо.
Обадих се на някакъв архитект от общината, която е до нас  – мрън, мрън, ще изпратя хора. Хората, като се върнали, му казали – ми, те си имат разрешение за строителство – ЕМ, друсайте се там.

И сега – жалби. Ама какво, те ще си изкопаят дупките, докато се задействат институциите, нали си представяте. И пак – ЕМ. Подрусахте се, голяма праз…. Дестина побъркани граждани.
Това е положението, в плен на бездържавието.

П.П. Архитектът ме отсвири и вече не вдига телефона. Единият от двата разговора, протече така:

Аз:
– Казвам се Виктория и съм ужасена.
Той:
– Ми аз нищо не знам …
Аз:
– Е да де, аз затва ви се обаждам….
Той:
– Ма те си имат разрешение, вероятно…
Аз:
– Е има си хас и да нямаха.

Тук очевидно му станах несимпатична.

– Ми какво да направя?  – пита.
И разни други подобни престрелки….

Накрая не издържам и ставам саркастична:

– Ама вие не сте ли там, за да ни защитавате интересите и да ни пазите от лошите?

Тук вече откровено ме намразва и решава и той да е саркастичен.

Той:
– Оф, бе госпожа… Естествено, че не съм за това тук. Е ся, напримерно, отивам в съседната кръчма да апна две кебапчета с ена бира. После ще се върна на скапаното си бюро, в скапаната си стаичка, със скапано мушкато на мръсния прозорец, ще седна на скапания стол с надеждата, че ще захлебя някой лев, та утре да хапна супа от омар в ресторанта на Есте комплекса.

След този разговор вече съм телефонна персона нон грата за този архитект.

Разговор с майстора:

Аз:
– Ей, алоооууу – опитвам се да надвикам хидравличния свредел, което никак не е лесно да ви кажа, но аз съм гласовита.

Майсторът се обръща. Аз крещя да спрат. Той прави знаци, че не чува. Аз продължавам да крещя. Накрая оператора на хидравличното чудовище  с досада спира машината, че му стана жал за колегата.

Аз:
– Ела да видиш как ми се тресе къщата!
Майсторът с готовност:
– Добре!
Аз лекинко се стъписвам, щото не го познавам нали…
– Никъде няма да идваш!
Той:
– Добре.
Аз:
– Не, не, ела да видиш…. – все пак кандисвам, ясно разбирам безумието на тоя диалог.
Идва майстора, вижда как се тресем и казва:
– Не бой се, гуспужа, ако падне къщата, фирмата ще я построи!

Тогава се успокоих и сега ще си легна спокойна с книжка, ако падне къщата, ще я построят. А мъжът ми може би ще ги почерпи с нещо, щото аз съм си вътре, нали…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *