Виктория Тинтерова

Кренвирши! Сега секи ден, секи час има кренвирши!

Публикувано

Комичните близнаци Аргирови викат, че нямало и кренвирши преди 89-та и било голяма радост да си купиш. Да добавим и креМвирши към другите липси. Те са ми връстници, тез братя мушмуроци….

А трите свободно отглеждани големи бели птици на Бтв са решени в тъмно синьо…

Когато сме се родили с близнаците е било много тъпо. Нямало е нищо. Мен мама ме е повивала във вестници. Най-много топлело Работническо дело. После, като проходих, ми уши от стари дрехи на баба и дядо рокличка, гащи, чорапи.. и т.н., но за шапка не сети, защото не беше виждала шапки. Една зима много ѝ дожаля за мен и ми напрами калъфчета за ушичките от вестник, понеже те, ушичките ставаха чупливи зимъска, когато сняг забръска…. Нали знаете – от Работническо дело. Скри малко от баба ми, защото тя ги режеше вестниците на правоъгълничета и ги закачаше на един пирон в тоалетната, за голяма нужда…..

Веднъж, много след това, по времето на демокрацията видяхме с мъжа ми в „Лебеда“, кръчма до язовир Панчарево, едни сервитьори, които рано сутринта, с вид на обречени скариди, много махмурлии, на една маса режеха с ножици салфетките на 4. Разплаках се, защото ме върнаха в детството…

Докато пораснах, възрастните у дома бяха изгорили в печката почти всичко, защото нямаше ни дърва, ни нищо.
Къпехме се в Перловската река, само лятоска, нали.
Ядяхме само прорасналото от картофите, щото другото беше за Политбюро. И по 1 консерва седмично за семейство. Имаше различни – риби, русенско вАрено, боб с кюфте. Тази консерва пазехме за нова година. Кюфтето деляхме на 5 – по малко за всички.

Веднъж дядо донесе креМвирш. Някакъв човек от клуба на пенсионера ходил във ферегето и донесъл оттам 4 кремвирша – по един за всеки от карето за белот. Дълго го гледахме и мирисахме, накрая го изядохме с найлона.

Като дойде демокрацията първата ми работа беше да си купя 2 метра кремвирши. Извадиха в магазина до нас от държавния резерв. И касетофонЧЕТа извадиха.
И т.н.

Да ви кажа, демократичната общност, която е ограничен брой хора, избрани хора /това го чух от Ръ Кънев и Гъ Любенов/ въобще не споменава разни неща като свобода на словото, връзкарство, идеологически главоблъсканици. Тази избрана част от българското човечество се много радва, че има вече КРЕМВИРШИ!

Голема мъка беше това немане….
Сега има всичко и свобода! Свободни сме да се снимаме голи, да къркаме от 10 сутринта, да търкаме билетчета, свободни сме да говорим глупости колкото си искаме….
Какво ли биха казали нещастниците от Белене, ако ги чуят?
Какво ли биха казали умните ми дядовци, ако можеха да надникнат в съвремието?

Виктория Тинтерова

––

Един луд си влачел на каишка налъм, твърдял, че налъмът е куче и му викал Шаро. На всеки 3 месеца комисия го препитвала:
– Какво е това, Георг Орб Имарко, а? – го питали.
– Куче, казва се Шаро.
Айде пак обратно… След дълго лечение, пак извикали Георг Орб Имарко:
– Какво е това, Георг?
– Как какво – налъм!
– О, че хубаво! Излекувахме го! – зарадвала де комисията.
Излязъл Георг, тръгнал по пътя към свободата и когато се отдалечил малко, се обърнал към налъма и весело казал:
– Шаро, Шароооо, как ги излъгахме, че си налъм!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *