Виктория Тинтерова

Крокодил в Париж

Публикувано

Някакъв важен Орган глобил парижкото кметство, понеже имало много жени на работа там. Мъжете взеха да надигат глава, май а?!

– ….понеже има закон за приоритетно участие на мъже и жени в управлението – вика Русото на новините на Нова.

Обосновано допускам, че думата е „паритетно“, но е сложна и непозната дума тва паритетно, та можем спокойно да я заменим с приоритетно. Освен това може пък да е печатна грешка. Мдааа, сигурно е грешка.

Забелязвате ли как надграждат мерките? Махат едни, слагат други през ден-два. Учат ни в движение на подчинение. В Париж им нахакали вечерен час. Тази мярка най ме умилява. Само бях чувала за нея в разни диктаторски страни. Сега го виждаме на живо. Възхитителна наглост – Париж с вечерен час! Но още по-най ме умили мярката за ловци в Кипър – разрешават им да ловуват от 3 през нощта, стига да имат ловен билет. Забелязвате ли как ни търкалят като аспиринчета? Предполагам, че вече разбираме, че можеше да се измислят единакви мерки за всички от есъто, ако наистина се вълнуваха за здравето ни. Тези какафонични забраняваници ни казват само едно – търсеният ефект е тотален контрол! Вече не опипват почвата, вече наглеят откровено и тотално. Много още неща мисля, но няма да ги споделя, защото моменталически ще ме турят в графата Соц лелка с Чугунена Конспиративна Глава.
Но това могат да го разберат само хора, които правят разлика между приоритет и паритет.

–––––

Парижанинът Жан и крокодилът му се накъркали зловещо с абсент в едно бистро до Триумфалната арка. В бистрото мъжете играели карти, а жените пиели абсент…. В някакъв момент в дъното на бистрото един прислужник с лице на уморен плъх посипал пода с дървени трици и започнал да мете.
Жан наблюдавал внимателно, докато не се отцепил генерално. Изведнъж погледнал часовника и видял, че часът е 8 без 15. Рязко станал и казал на крокодила:

– Айде, брато, да побързаме, че ще ни глобят 125 евро…

Тръгнали за вкъщи. Навън валял ситен парижки дъждец. По едно време крокодилът се разхленчил:

– Оооох, намокриха ми се крачетата… аааааа, ти не ме обичаш!

– Трай там, бързаме …

– Ооох, влачи ми се опашкатаааааааааа, ти изобщо не ме обичаааш! – не спирал крокодилът.
– Ооох, измръзнах, мокро е…

Жан се смилил и махнал на едно такси. Когато се качили вътре, Жан без да иска настъпил крокодила по предната лява лапа.

– Оооох, ти не ме обичаааш, настъпи ми лапата… – пак изхленчил крокодилът.

На Жан тотално му писнало и от дъжда и от вечерния час и от всичко и изкрещял:

– Трай, бе, като взема едно аспиринче и ще изчезнеш!

Тази Ремарка написа Виктория-Мария

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *