Ше си праЙм кот си искам

Култур(истич)на среща в асансьора на мола нали…

Публикувано

И чакам си аз асансьора, на мола съм нали, тъкмо съм се видял с една приятелка набързо и имам още една много бърза среща по-нагоре по етажите и я питам на изпроводяк на кой етаж точно бяха манджите, щото около тях ми е другата бърза среща и тя казва нали, че са на третия етаж и аз ѝ казвам „Ай чао“ и вече нали чакам асансьора, както стана дума и той идва и аз влизам и вътре вече се вози един цепеняк и то нали му личи, че или идва от помпене или отива на помпене на мускулатурата, щото нали е и по анцуг и носи едно сакче през рамо, от което стърчат шишета с вода, непрозрачен пластмасов буркан, предполагам пълен догоре с протеини на капсулки и ампулки нали и още шишета с вода и няколко протеинови блокчета, които за мен чисто и просто са вафли с вкус на протрит балатум или пък мокет от канцеларията на партийния секретар в село Зафирово Силистренско ако щете и още вода в шишета и така като гледам, в тоя БИО сак май липсва само една свежа маруля от градините на БИЛА в село Марикостиново Благоевградско и един малък пулвелизатор със зехтин екстра върджин и въобще задъхах се нали с това дълго изречение и ше му сложа точката и ше продължа на нов ред.

И нали аз съм влязъл в това придобило напоследък особен статут покрай Цветан Цветанов съоръжение за вдигане и спускане на хора и други товари и се возя с този як като бик и вероятно прост като два и съм го преценил, ама много добре и вече мога да му изкарам пълна кръвна картина и холестерол и зъбен статус на основание к’во яде и к’во пие и паралелно с мисълта дали да му кажа менталното състояние още тутакси или да му пратя резултатите на мейл, си мисля как като ми мине другата бърза среща, що пък да не вляза в книжарницата все така набързо и да разгледам к’во ново-вехто има, че да си ускоря и аз пулса и обаче нали преди десетина дена стъпах накриво и глезена още ми е надут и хич да не е ме приболява и така леко си въртя ходилото, докато асансьора ме вози, пък аз бездействам и цепенячето явно тълкува това ми движение като предтренировъчно такова и изпуква кокалчетата на ръцете си, после тия на шийните си прешлени, завърта областта в кръста – първо по часовниковата стрелка, след това обратно на часовниковата стрелка и оттам също се чува припукване на някакви кокалчета, даже и едно по-сериозно „хряс“ се чува и аз тъкмо леко се запритеснявам да не вземе да му падне ханша на момчето и аз да взема по невнимание да го настъпя и да го увредя нещо и ме поглежда то нали, щото аз сигурно издавам мускусна миризма на паникьосано диво животно от раздел „миролюбиви“, а то нали е нацепен вълк от раздел „хищници на веган диета“, но с инстинкт да надушват страха и ми намига това младо лъвче и ми вика: „И ти ли на фитнес отиваш, братле?“ и аз направо не мога, в смисъл – ОХ НИ МОА!!!

Ма, да не би без да искам да съм си глътнал неволно корема, корема още търбуха или внезапно да са ми излезли плочки на същия и да ми личат неистово през прилепналия потник нали!?
Поглеждам дискретно надолу към тази необятна територия – имам в навпредвид споменатия вече корем и както винаги не мога да си видя върха на обувките от него, ерго – няма никакви магически изненади като да съм оцлабнал рязко и да съм придобил осанката на отиващ към фитнеса, поради което му казвам на бъдещата батка: „Аз, мойто монче, фитнес досега отвътре не съм виждал и ако е рекъл Господ няма и да вляза на такова дяволско място, пък ако знайш ся, кат си свърша работата тука, каква табиетлийска заешка яхния ма чака у нас и ти, заклевам ти са, ше фърлиш тия анджиклами в сака, ше си обуйш един още по-широчък анцуг и триста лицеви опори ше напрайш, ако та помоля, само и само да та зема на Невша и да са наплющиш кат хората и да разбереш какво е ядене и пиене, ми не да ми изпадаш в такива алиенации и фрустрации от несъразмерното тяло на плебса и въобще и нали и вовеки и амин!“

И го оставих силно замислен и асансьора стигна на третия и слязох аз и той също слезе и аз отидох да си направя бързата среща, пък той си потътри краката към фитнеса, който бил на същия етаж и може още сто години да е там, ама ако не беше това напомпаното нямаше и да разбера за съществуванието му и сега ще се постарая да забравя този напълно ненужен за мене факт и после аз влязох в книжарницата и само разглеждах и казах на едната досадна продавачка, дето се повлече след мене, че „Не, мерси ви за помощта, аз само разглеждам“ и че ако наистина иска да помогне на някой в тоя жевот,да отиде до фитнеса отсреща и да хване някой от там пребиваващите да им помага, нежели на мене и тя май ми се поразсърди, ама ми е все тая и после чух един чудесен чичо да казва на, май беше дъщеря му, да оставя веднага откъдето я е взела тая автобиография на Стоичков, щото от тоя тъпак няма какво да научи и аз го поздравих възторжено за това, което каза току-що и че имам същото мнение за Стоичков и книгата му и за двете заедно и поотделно и той ми благодари за подкрепата не по-малко възторжено и не си купих нито една книга, щото си поизхарчих парите тоя месец много рано, пък до заплата има още мноооого време и си тръгнах, обаче си изкарах много добре и въобще и нали и вовеки и амин!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *