Виктория Тинтерова

Къде са ми боновите книжки…ля-ля-ля…

Ваня Антонова ми припомни лудостта с боновите книжки.

Като я обявиха тая работа, баща ми, строителен инженер, най-известният Мозък във фамилията и чичо ми – геолог, шеф на строителства на язовири в Сирия над 40 години, се събраха и зеха да умуват върху предложените за приватизация фирми.

На баварската маса на баба ми разпиляха всякакви информационни източници – ксерокопия от Държавен вестник, статии от в. „Труд“, бели листове и химикалки, калкулатори З броя, за всеки случай… Изглеждаха така, сякаш навигират семейните танкери из световните океани. В очите им блестеше един пламък в който се виждаха яхти, къщи на Лазурния бряг и Поршета за всяко дете.

Това продължи около седмица. Няколко пъти стигаха до бой, защото чичо, освен геолог, беше и известен софийски бохем и държеше на „Гъмза“ и още няколко развлекателни предложения… Татко пък, скучна личност настояваше за Метални конструкции, Строителна механизация и прочие цементи…. Пиха бири. Ядоха пържоли. Пиха ракии, Смятаха. Накрая стигнаха до консенсус. Попълниха с технически шрифт книжките и разните там документи.

Заради разбирателството и осигуреното бъдеще на деца и внуци, всички пихме ракии и ядохме празнично пиле с картофи и на баба сутляша с кръст от канела, така, който сутляш всички мразехме искрено, ма така, за късмет…. По едно време на гости дойде и един мой приятел – Тарикат, известен софийски гъзар, който се подвизаваше около Магурата. ПийнА и той и вика:

– Тинтери, стига сте се занимавали с глупости, това е класическа измама на държавно ниво!
Аха, засмя се баща ми снизходително, ще видиш ти след 10-15 години, като си останеш един беден Тарикат от Магурата, а ние, ех ние….

Е, ся ние си имаме за спомен тия бонови книжки, старателно изписани с технически шрифт за спомен от татко и чичо…

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *