Искра Веселинова

Към вкъщи…в суматохата…с кестените..

Публикувано

Обичам, когато е тъмно, а аз се прибирам към вкъщи и в колата е топло и уютно, кестените образуват свод, който през деня е златен и красив, а нощем е малко зловещ. Чувствам се като Хензел и Гретел, но със сладичкото усещане, че съм скрита и защитена.

Светофарите мигат с кръглите си цветни очи, наоколо е море от коли, а един джип ръмжи нервно и сякаш подрипва от нетърпение. Музиката е приятна – български вечни песни.

Обзема ме носталгия, гледам минувачите, които крачат забързано край изливащата се от витрините светлина – млади жени с деловия вид на банкови чиновнички, със строги линии на саката и полите, с тънки крака, с удобни обувки, носят куфарчета и папки; девойчета с ултра-къси поли притичват на кръстовищата; мъже с пуловери разхождат кучета; майки със спортни якета и с коси, събрани набързо в небрежни конски опашки влачат уморените си дечица от забавачниците – хлапетата хленчат и плетат крака, майките бързат, бързат.

Хипермаркетите блестят примамливо – пазаруването там е превърнато в култ; огромните табели с примамливи промоции показват апетитни златисти пилета на грил, сьомга и омари и купища шоколади. Цигани дежурят край количките. „Како, дай да я паркирвам“ и прибират стотинките, отпуснати снизходително от някоя самодоволна притежателка на печено пиле.

Кварталите се нижат, минувачите оредяват, центърът на града остава назад. Идва царството на мрака и редките улични лампи; на събраните по пейките младоци, които се хилят гърлено и пушат и майките са стигнали дотам, че си казват: „Боже, дано да пушат цигари, а не нещо друго“.

Светят прозорци и мирише на пържени кюфтета, на варено зеле и на дим. Някъде се карат и си обясняват с гняв кой колко години от живота си е пропилял с другия и колко по- добре би било никога да не го е срещал. А мен ме заболява от тази присъда, представяте ли си колко не могат да се понасят тези хора, че предпочитат да не са се познавали? Това звучи като смърт, като безвъзвратност. И ми става мъчно.

А после познатата топла миризма на малкия ни апартамент ме посреща и уютът и обичта се изправят като закрилници около мен.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *