Ше си праЙм кот си искам

Къпинова ракия и баница

От перла в короната МУ, Смокиновата се превърна в обикновен презрян парий, когато уж небрежно подхвърлих на баща МИ, че от серията скъпарска ракия, от която купуваме като бесни напоследък, съм видял да се продава Къпинова.
Откакто чу това, той се превърна в бледа сянка на самия себе си.

В 12 на обяд или в 19 вечерта отново нарежда властно на нас с майка ми да мълчим, за да чуе новините, но това далеч не е с оня тон, от който керемидите на покрива на къщата се напукваха, а врабчетата се изнасяха панически към другите махали.

Стоеше някак умислен, а по време на „Съдби на кръстопът“ вместо да се подиграва на нещастниците със самочувствие на холивудски звезди, се взираше замаяно в екрана, както водещ на предаване в „СКАТ“ зяпа в камерата.

Току му дойде идея какво да ме накара да свърша из двора и аз спомена за къпиновата – как една такава бутилка, а защо не две, ще го изкарат на първо място в селските колекционерски среди и на него пак му висне мустака…образно казано, щото мустаци няма, ама ако имаше…

По някое време му светне отново малко пред очите и се сети да ми нареди да съм отивал да сея чесън. В това хубаво време!? Когато съм седнал на припек, но на завет и съм си сипал чаша вино от боровинки, а до чашата има нарязано в чинийка козе сирене и аз чета книжка!?!

Чакай ве, мой човек – другата седмица го дават дъжд, сняг, зима – тогава аз самият ще се сетя да предложа да сея чесън, а ти ще ми кажеш: „Бе, ти луд ли си? В това кално време какъв чесън ще сееш?“
Затова само подмятам – „Ама тая къпинова ракия к’ва находка щи е, а?“ и на него пак му потънат гемиите и забравя и чесън и всичко, пък аз мезя сирене и смуча вино.

Майка ми и тя си има номера като моите. Я му хрумне да я „помоли“ да забърка нещо сладко, докато тя сърфира из фейсбука и обследва останалите потребители за граматически и правописни грешки и уж ни в клин, ни в ръкав ще изтърси – „Ма ти с тая ракия се побърка! Айретен ся и къпинова ти трябва, сума ти пари изхарчи!“
Край! Забравя се и сладко и солено и в сладко-кисел сос и всичко. Пак се натъжи и не знае къде да се дене.

Ходи, пренарежда купените вече бутилки, малко се даврандиса и пак му дойде на акъла да правя нещо неотговарящо на текущия ми мироглед – що не съм направел една баница? Тъй като имам само още една глътка от виното, едно резенче от сиренето и една страничка от главата на книжката (ама как съм се организирал, а?), благосклонно се съгласявам, пък съм и гладен. Следващото напомяне за къпиновата ракия ще си го запазя за нещо по-неприятно.

…и то не закъснява. Тъкмо съм изкарал баницата и вдъхвам от виещата ѝ се пара, когато той (откъде му изкачат въобще!??) решава, че трябва да разсявам ягоди!

Моментално изричам вълшебните думи – „Ти представяш ли си освен къпинова, тия да са уйдурдисали и някоя ягодова ракия?“

Секундално го хвърлям в дълбок размисъл, който продължава точно, колкото да мушна един дебел резен баничка, да си сипя още една чаша винце и после самодоволно да отгърна книгата на следващата глава. Козето сирене е свършило, но боровинковото върви чудесно и на пълен стомах.

Когато погледът му отново се фокусира извън темата с ракията, аз вече съм блажено подпийнал и вече не може да ми се повери нищо толкова отговорно като разсяване на ягоди – най-много да отида да долея вода на зайците…хлъц.

Откъм долапа се чува дрънчене на бутилки – той отново пренарежда и мърмори как утре аз непременно трябва да отида до Нови пазар за тая къпинова ракия.
Ще отида, бе – що пък да не отида! Ама имам съмнения, че ще съм мернал да са пуснали и – я ягодова, я черничева, я вишнева…а защо не и ракия от мушмули..?

Сипвам си…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *