Яяя......

Личният пример

Преди няма и два месеца, по време на семейна разправия прераснала в жесток скандал, мой познат ми звъни от телефона на приятелката си, вдигам телефона мислейки си, че е тя…не бях ги виждала от месеци. Родители на две дечица – новородено и едно по-голямо.

Отговаряйки на повикването със здрасти, не успявам да кажа нищо друго, защото няма как да спра ужасяващите викове, скандала там, бебешкия плач, валят заплахи – Алена, помогни ми, помогни ми, не издържам, ще скоча през балкона. Чувам и откъслечните викове на приятелката на момчето, но не я разбирам. Тя успява да изтръгне телефона от него, да ми се извини за безпокойството и да затвори.

Докато гледам втрещена в телефона и опитвам да измисля нещо, се звъни отново, пак молба за помощ, момчето плаче, вече плаче и приятелката му, която отново взема телефона и ми обяснява, че той е луд,…и пиян.

Не съм разсъждавала в този момент, просто грабнах ключовете за колата, скочих в едни маратонки и хукнах на спринт. Обадих се в полиция и докато шофирам към дома им, трябваше да държа непрекъсната връзка с полицаите, понеже не знаех точния адрес, а трябваше да предавам информация на диспечер – да карат еди къде си, след 100 метра да завият, после има хотел, там държат лявата лента….Те стигнаха много преди мен.

Когато пристигнах на място, полицията си беше заминала след проверка и уточнение, че това е само обикновен скандал – ТЯ ги беше излъгала, за да го защити!!!? Познато, нали… Момчето беше напуснало жилището, а майката с двете деца намерих в ступор, сред хаос от разбити вещи, преобърнато жилище, разкъсващо се от рев бебе.

Превъртялият баща се върна много по-бързо отколкото ми беше нужно, за да напусна жилището с приятелката му и двете деца. Откачил! Рушащ! Крещящ! И все така молещ за помощ през плач. Взе новороденото бебе и започна да го разнася, но успях да го склоня да ми го даде и го затворих с другото дете в една от стаите. Запазих хладнокръвие, прецених че е много по-кльощав от мен, а вече и омаломощен. Когато се засили към балкона, просто го хванах за яката и изсилих към най-близкия диван. Изпердасах му два яки шамара, тъй като опитите да му въздействам с разбиране и търпение не даваха резултат.

Вече крещях аз! Подейства шоково. Чаках времето да минава, за да изтрезнява той, държейки линия на медиатор между двамата. И следяща да не напускат ъглите на стаята, за да избегна опит за физическа саморазправа, докато се обвиняват и обиждат. Това трая 6 часа. Когато нещата се успокоиха застанах в средата на стаята и им казах само едно нещо – Аз сега си тръгвам, а ако това тук се случи отново, обещавам ви, че ще направя всичко за да изведат децата ви от тук ЗАВИНАГИ! Не ме интересува гадни егоисти, на които не им пука какво причиняват на децата си! Ще ви смачкам и двамата като бълхи, глупаци!

Даде ефект, предполагам защото знаят, че ще ги смачкам наистина. После си мислех за причината да се обадят на мен, явно някакъв много дълбок порив за споделеност и промяна, за кардинални решения, е отключил нуждата да посветят точно мен в семейния си Ад.

Никой няма право да бъде безучастен, ставайки волен или неволен свидетел и участник. Може и да не направим най-доброто, може и да бъркаме горчиво в действията си, но трябва да опитаме на всяка цена!

Тъй че защитата на таксиджията – съучастник в убийството на дете, моля да замълчи, всеки опит да бъде оправдан е неуместен и алогичен!

Алена Велчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *