Ше си праЙм кот си искам

Лошото не идва само́…дишай!

На някаква Армак някой ѝ дръпнал щепсела на машината за дишане (ко ѝ има и за къв хуй е омотана с кабели и маркучи в леглото – ни мъ питайти, ни знам) и ся цялата фамилия я е заобиколила, тюхкат се и се вайкат около хриптящото ѝ и треперещо към затихващи функции тяло.
Първа е майка ѝ:
– Армак, дишай дъще, дишай!
После мъж ѝ:
– Армак, дишай либе, дишай!
Айде дойката ѝ:
– Армак, дишай гълъбицо, дишай!
Някакъв брадат и с тънък мустак:
– Армак, дишай сестро, дишай!
И сички реват и се тръшкат. Обаче се изчакват в подканите към Армак да диша. Не викат един през друг, както е логично при такава суматоха, а всеки по реда си – като при щафета на 800 метра.
А единия, а другия, пак майката, сестрата, бавачката, брадатия, включва се един перчемлия с епизодична роля, после някакво Фехунде, пак първия, втория и въобще – всеки ѝ вика на Армак да диша, но някак стегнато и по войнишки. Иначе спре ли да я подканя тоя който е на ред и веднага започва да реве и да изпада в тремор, но само докато отново начене репликата си с дишането – тогава му идва напъна да раздава заповеди за дишане.
Армак обаче не ебава. Разпиляла е едни черни смолисти коси по възглавницата и кротко се опитва да мре. Да, Армаче, ама – не! Ей ся баткото с мостака щи приложи изкуствено дишане остафоста. И кат я награбва – майкоооооу! То ней дишане фостата, брате – то живо помпене през нея! На едни свалени гащи разстояние е работата, режисьорът на това евтино криминале да сложи червена точка…
И духа ѝ тоя през зъбите кислород, а навалицата околовръст стене и на равни интервали вика на Армак да диша. Единият от колоквиума толкова се въодушевява, че започва да раздава неадекватни поръчки незнайно на кого:
– Джеврие, Меврие, Сакъз, Топрак, Гьолтен, Султан, Хюмне, Келеш, Сюндюк, Доксан, Докуз – изкарайте колата, извикайте линейка, обадете се на гражданска защита, на военните, на паравоенните, на олимпийския комитет, на който вдигне, на тия дето не вдигат пратете СМС-и, реклама по радиото на всеки десет минути да върви, трябва да спасим Армак!!!
Никой нищо от гореизброените не прави, но ситуацията си върви и тъкмо да прерасне в положение, когато Армак отваря очи, поема си въздух като скумрия изкарана на сухо и започва да диша.
Всички пак реват, но тоя път от облекчение, само едно русо девойче поглежда гузно към камерата на тавана и си хапе долната джука.
Елементарно, Уотсън и брат му Сюлейман – тая е дръпнала шалтера на Армак!
Загадката с опита за обийство е разрешена!
Да почва другия турски сериал…

P.S. „Може би е хубаво, че не беше индийски сериал – тая агония щеше да продължи сигурно месец…“
(Финалния послепис е от Милена Милетиева)

2 thoughts on “Лошото не идва само́…дишай!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *