Ше си праЙм кот си искам

Лошо ми е не, ми ше повръщам чак!

Ей, да не дава Аллах да вземе да мре някой що годе централен персонаж в турски сериал.
Все едно потъва Титаник с три детски градини на борда!
Ма рев, майко Джансу, ма сополи, татко Фикрет, ма молби към техния еквивалент на Девата от Гваделупе…
И все едно такива ненадейни смърти, лошо да ти стане, lo6o mi e!!!

Ходи си из голямото имение Лейля, шматка се и я прахта от лампата на Аладин ще забърше, я острието на меча на Сюлейман Великолепни ще провери дали лъщи великолепно и изведнъж, ама без всякакво предупреждение и индикация за трагизъм, като се свлече по мрамора, като забели гьозовете и като пририта и няма да мъцне дори! В такива моменти поне една забрадена леля ще влезе внезапно и ще стане свидетел на рязкото умиране.

И тук вече си проличава, че сценаристът е израснал под грижите на професионална оплаквачка.
Започват големите мъки:

„Ах, Лейляяяяя…. Какво ти стана, чеденцеееееее…. Стани, чоджуууууум! Събуди се, гълъбицеееееее…. Защо ми го причиняваш, къзъъъъъъм…. Защо, Аллааааах, защо ми отнемаш светлината на животааааааа…. Зими менееееее… Как ша жевея без Лейляяяяя….“

И реди лелята, кълне, бие едни яки шамари на смъртницата, кърши ръце, чупи нокти в мрамора, а сополите ѝ правят първо река, която се стича изпод шалварите ѝ, минава напряко между краката ѝ и там вече още по-напряко през фугите се събира току пред прага на вратата и вече образува малко сополиво езеро.

Лейля нехае за драматизма на леля си и кротко си се вкочанясва нежели да рипне, па да разведри обстановката.

Това трае между десет и петнайсе минути.
Лелята блъска чело о пода, но ни той поддава, ни дебелата ѝ чутура.

По средата на семсе и осмия шамар, който вдървените бузи на Лейля понасят в опит да поруменеят, в господарския дом, конкретно в господарската стая влиза някакъв мустакат батко. Не е Къванч Тътлату, ма мяза на него.

Пичът шес минути се чуди какво решение да вземе и действие да предприеме.
В началото на седмата минута от шока (лелята вече си е изплакала сълзите и се дере на сухо) кавър версията на Тътлату се срива в краката на Лейля и шамарената фабрика продължава да бълва продукция с удвоен капацитет. Редуват се – два удара от лелята, един удар от на Брад Пит брат му…пардон – на Къванч клонинга де.
Неговите ръки са по-големи, затова я жали.

И налагат я нали, бъхтят горкия труп и нареждат вече двама (винаги двама, винагииииии):

„Аааах, Лейля, пустинно цвете мое неразпукано, сърце мое от Всевишния дарено, билет мой от Златните пирамиди неизтъркан, колело на късмета мое незавъртяно….“ – това мустакатия левент.

Лелята не остава по-долу:

„Лейляяяяяяяяя, стани, дъщеееее…. Стани, чедооооооо… Събуди се, бисерчето мииии… Баклава обилно сиропиранаааа, гюзлемичка от двете страни изпеченааааа, локум цариградски с шам фъстъъъък…. Варена царевицаааа, прясна рибааааа, стари печки купувааааааам….“

Вият, мачкат я от бой, току я подритват, а тя междувременно вече леко се вмирисва и разлага и ако това издевателство над умрял човек, на когото скоро предстои помен за година да му слагат не спре, всичко може плавно да премине към филм по Стивън Кинг.
Пророка Мохамед и Реджеп Иведик там някъде са се хванали за главите и не могат да разберат какво се случва…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *