Яяя......

ЛУДИ ДВУКРАКИ

Aз съм котарак. Ловя мишки и следя, ако хората забравят нещо хранително и непокрито, да го оползотворя.
Като дойде време, разплаквам мацките по дворовете и гледам повече котета да приличат на мен. През останалото време спя, припичам се на слънце и се радвам на света. И съм станал символ на блаженото изтягане.

Хората живеят сложно. Ако имат място за спане и храна, искат да имат още едно място за спане – ако може по-далече. Ако са сити, тръгват да търсят нещо, което не са вкусвали. И се хвалят с нещата, които са вкарали в стомаха си.
Хората много държат на червата си. Стремежът е никога да не ги оставят празни да си починат. Сякаш тези вътрешности не са техни, а чужди наемници и целта е да не ги оставят без работа – дори с риск да ги разболеят. Или смятат, че ако не им са пълни, слънцето ще спре да изгрява.

Заради нещата, с които се тъпчат, хората си усложняват живота. Все смятат, че ги грози опасност и някой трябва да ги спасява. Обикновено намират някой и го слагат за такъв – за спасител. Въпреки, че според бабата, до чиято печка нощувам понякога, Спасителят е един.
Този, който нарочат за такъв, веднага започва да се запасява с разни неща от ближните, сякаш червата са му големи като магистрали и са по-дълги от старите римски пътища из района. Хората непрекъснато го гледат и обсъждат. Едни започват да му възхищават, а други да го псуват. В него едни виждат бъдеще, а други само жените от рода му. Накрая им омръзва да го обсъждат – свалят го като стар и куц котарак и избират нов.
И пак започват със същото – тъпчене на червата и мрънкане.

Това хорското мрънкане малко прилича на котешкото мъркане, но приликата е само повърхностна.
Ние чрез мъркането се самолекуваме и лекуваме дори и други, ако ни прегърнат в себе си.
При мрънкането на хората се получават отрицателни биополета и те не само не се лекуват, но и се разболяват или увреждат психиката си. Увреждат и околните. Започват да се сърдят на лекарите, че не могат да ги оправят, да ги отричат и да навикват този, който са избрали да ги спасява, да направи нещо с тия доктори или да ги махне всички и да докара други.
Докторите се ядосват, ядосват, пък си го преместят в другия крачол и погнат сестрите по стаите. И тъкмо си мислиш, че те поне знаят какво да правят с живота, гледаш ги и те пощуреят какво по-напред да натъпчат в червата си, в хладилника, в мазето… И като им отеснее, се чудят къде да купят друго жилище за склад за амбициите си. И се разболеят и те…

Не знам какво да ти кажа повече за тукашните земи и за тукашните хора. Аз съм само един котарак. Който чака да дойде февруари, за да погна котките из района и да ги зареждам с мая за такива рижи котета като мен.
В останалото време лежа някъде нависоко и гледам сериала „Луди двукраки“.

Николай Илчевски

А книгите на Николай Илчевски може да намерите чрез „Издателство Алитеа“ или ако директно се свържете с автора, който е разкошен човек и ще ви изпрати желаната книга с автограф.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *