Виктория Тинтерова

Лустрррррррационен сън

Публикувано

Сънувах един сън. Аз знам, че по принцип и като цяло, НА 100% е много скучно да се разказват сънища, ама тоя беше много интересен.

Начи – по някакъв начин, се озовах в една голяма, тъмна пещера или стая… не знам. Седя и се оглеждам, но – тъмно. По едно време някой светна една ярка лампа в очите ми и като посвикнах със светлината, видях разни сенки наоколо. Плуващи, големи глави. Едната доплува близо до мен и вика:

– Ти си комунистка и пррррречиш на ррразвитието. Трррябваше да напрррравя една лустрррация… Ама на, сбъррррках много.

Ха, ма този го познавам, мисля си, та той е бил Член, к’ва лустрация?!

– Ама аз не съм била никога в бекапето, даже отказах много престижна и добре платена работа в НДКато, щото ми поискаха 3 характеристики от партийни Членове и на мен ми се видя унизително… А ти, Главо си била.

– Не се прррави ся – ми вика главата – нали четох аз. – Казваш, че си яла шоколади пррррез комунизъма и че не си виждала въшки. Даже беше прррротив дигането на цените на билетите за грррадския тррранспорт. Това са такива комунизми, че заслужаваш да те лустррррирррррам* моментално.

И аха де ме лустрира, ама една друга плаваща глава го избута. На челото ѝ пишеше – социален антрополог, Харалан.

– Ти си злобна и завистлива и си виновна! Толкова сте злобни и завистливи, че не ме заслужавате! – и отплува на някъде, където има добри и благородни хора, които не дразнят.
Ехото носеше и една деликатна, интелигентна псувня….

Пак се върна първата глава:
– Трррябваше аз на всички да ви го налустррросам едно хубаво, ама, на, попррречиха ми външни сили, Орешаррррски и Жан В., на който попррречиха едни дррруги външни сили. Комунистка такава!

– Не съм, бре – понечих да отрека – наш как съм се карала с приятели, дето разумно казваха – не се толкова ентусиазирай, тъпо е…., подскачах на Фори Светулката, на Коцето Тренчев, седях на лежащи стачки и се радвах, че Тато падна. Не трябваше ли сама себе си първо да лустрираш, Главо, а и жена си, че тя май партиен секретар беше…? – смело добавих аз.

– Мен си? Аз съм най-великата глава и не подлежа на нищо по-малко от вселенско уважение и безкрррайно прррреклонение пррред великите дела, които извърррших. И съм ви много съррррдит. А ти, виждам, не си доволна от прррриватизацията неизбежна, като такава в моя бит. Завидя ти на крррристалния таван и пода от карарски мрамор, съвсем по комунистически…
И социалната антрррропологическа глава Харррралан ти го каза – завистлива и злобна комунистка такава!

Другите плаващи глави от тъмнината повтаряха непрекъснато, че съм тъпа, мързелива, неука и стара…. Че не заслужавам нищо по-малко от лустрация и сто тояги на голо…. Даже една каза, че заради мен – комунстката, пътят от София до с. Биримирци е целият в дупки. А една пипонеста, лъскава, някъде отвисоко, каза и че съм грозна и дебела….

Събудих се, обляна в пот, когато една особено голяма и крива тиква ми каза с дебел глас:
– Ти си варена жаба!
Скочих от кревата, отидох в банята, светнах лампата, погледнах се в огледалото и – о, ужас, оттам ме гледаше една голяма, зелена, тъпа, грозна, дебела, варена жаба!
––-
* Лустра́ция (от лат. lustratio— изчистване посредством жертвоприношение) – политическа практика, състояща се в законово ограничаване на правата на някои категории лица (избирани по професионални, партийни, религиозни или други признаци) за:
заемане на държавни длъжности (вкл. и държавен служител);
професионална практика („забрана на професии“);
неприкосновеността на личния живот (допуска се публично разпространяване на всякаква информация за произход, детайли от биографията и т.н.).

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *