Виктория Тинтерова

Льохманчета и льохмани

Публикувано

Има една реклама, която почва така:
– Мааалки льохманчета… Всички сме били малки льохманчета!
От първото гледане се влюбих мигом. Не знам за какво е рекламата, защото съм интелектуално превзета от този слоган…или слоугън? Бе, там каквото е. Верно сме били малки льохманчета, ама като пораснахме некои станаха огромни льохмани, а някои пак си останахме малки. Льохмани.

Като гледам Габриел и каква кариера има, се сещам за оня виц, дето инженерът, като се разболял от сюргюн, казал:
– Като се знам къв съм инженер, ме е страх да ида на доктор.
Любим слоган на баща ми, който беше инженер…

Егати Европата, егати енепето, егати въобще. А Габриел как се радваше…. Това посредствено същество надали някога е подозирало, дори в най-смелите си пуберски сънища, докъде може да стигне! Най-вероятно кристалната ѝ детска, льохманска мечта е била да стане комсомолски секретар на първична комсомолска клетка в икономическия, да се ожени за некой колега льохман с гарсониера у Софето, да си купят Голф, да постели с булана на дивана, да нареди в библиотеката пет книги и златна, пластмасова, китайска гондола, и малки мильота, да мета баници в печката, да ходят на почивка на бунгала в Китьен… да роди две льохманчета, да ги настани в езикова гимназия…. Пък то кво стана?!

Басимус и демокрацията – какви неща донесе на някои льохмани…

Иначе, други льохмани, най-различни, копаят плажове, реки, и въобще си правят каквото си искат, пред смаяните ни погледи. И пред очите Му.

Друг любим слоган на баща ми обобщава нещата, струва ми се. Мъдри са родителите.
Плешивият човек отначало по форма, а после и по съдържание заприличва на…гъз.

„Гъз, си ти, шефе…шефе, ти си гъз“ – Лафазанов, когато беше готин….

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *