Яяя......

Любителския театър в Кортен

Публикувано

Жива съм, от тичане из България нямах време да пиша тук.
Две важни за мен теми ме командваха тези дни – Борисова градина и общественото обсъждане на 5 юни, заради което шофирах почти 1000 км. с пълнещо се с кръв коляно (нали знате, че обичам да се жаля) и фестивала на селския любителски театър в Кортен.

Любителският театър, знаете, че ми е слабост, следвам го вече 10 години – бях отново на фестивал в с. Кортен, вече знам, че сърцето ми е метнато там – само да им видите зеленото, светулките, миризмите на истинско и най-вече хората, с онзи мек очарователен говор – утьюъа – значи отивам, ама по-така, без нерви :)

Отново срещнах вдъхновяващи хора. Даже не знаете какви чудеса от човеци има, великани, последни останали да бранят селото – как? чрез дух, чрез театър, чрез слово, пък и самодейният театър си има от само себе си една вътрешна огрятост – цяла година в свободните вечери, след нивата и лозето, да тичаш към читалището, за да играеш, пък и да си плащаш за това, а после да излезеш пред цялото село на сцената и да го размееш или разплачеш, или да станеш за резил – стиска ли Ви?

Какво знаем ние, където две улици в квартала правят тяхното село. Какво знаем за селата, където българинът е забравен, даже не можем да си представим с каква умисъл се затрива българското село, с каква ожесточеност. Недай си Боже да си немил на ГЕРБ, саморазправата е чудовищна – нищо не знаем, ние от софийските квартали, какви фръцльовци сме само.

Тече и един съвсем съзнателен процес на циганизация на селата – там където няма достатъчно, водят от други села, уж единствено само да се учат в местното училище – Кортен е превзет, циганите не се асимилират – не искат, бе, хора, не работят, строят огромни сини, оранжеви, златни къщи, и никой не пита откъде са им парите. Те не говорят български.

Кортенци униват, от село с три кръчми на площада преди шест години, днес са останали една кръчма и един хоремаг. Дали общината е помогнала на фестивала, който вече 33 години съществува, последвал вековната кортенска театрална трупа. Ми, не! Тази година гласували, че не са им важни, нищо, че идват от цяла България трупи, близо 30, че читалището работи от 1872 г., а трупата е на 100 години без прекъсване. Даже в Общината от близката Нова Загора (ГЕРБ) направили успореден фестивал с техния, да им е гадно на кортенци, колко му е.

А тези от снимката са от с. Драганова трупата – в ролите на Баба Марта и Михал, по на 78 години – с искрящи очи са, уверявам Ви. Поразплакахме се като се видяхме пак. Тази жена я сънувам, мисля, че е преродената ми прабаба Пелагия, в чиито ръце съм проходила. Ужасно ме е срам, че нямам сили да ги вдигна на ръце и да ги покажа на целия свят – вижте ги, вижте очите им, вижте тези смълчани величества, които са свидетели на разрухата, но не спират да вярват, защото…, не знам – толкова ме е страх, че може и да не ги видя повече, пу, пу. А как са талантливи и с какво достойнство носят таланта си.

Сетих се за една гинес рекордьорка, професионалистка, която търчи по селата и ми казаха, че даже вече редовно си вдигала полите на сцената, за да разсмива…

А за с. Орешак и тяхната трупа си трябва един малък голям разказ, май вече филм се прави за тях, взеха ми интервю, пък операторът се разплака докато ме снима, абе – вълнения…

Любителският театър, единствен културен спасител в селото и малкия град, е изоставен от власт, граждани, внимание, нали е подаден сигнала – да забравим за селото. Все повече осъзнавам важната си роля в него и мъничко се гордея със себе си, че май май повлиях на пейзажа.

За Борисова утре ще разказвам – там е мътна и кървава!

Гергана Пирозова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *