Искра Веселинова

Малиновата уста

Публикувано

Значи…тази вечер се убедих, че може да си много прост, нищо, че имаш шапка и то не каква да е, а пухкава; маникюр като на хищна индонезийка с ноздри, пълни с бронз; светлобежово палто и лъскави ботушки – скръц-скръц с ботушките; троп-троп с токченцата; и една сочна малинова уста, намазана с много червило – с вар в такова количество баба Цена на село ще си вароса кирпича и ще има и да намаже бордюрите за някой празник.

Малиновата уста беше лъскава и аз я гледах като хипнотизирана, защото малко ме достраша от този пурпурен блясък – ами ако устата ме ухапе? И тя ме ухапа стръвно с непоносима глупост и като почна да се лее пустата му глупост – страшна работа! С другия неволен участник в това странно трио започнахме да търсим спирателен кран – няма! Той взе да вади кофи, да ги пълни с глупост, аз си сложих мушамата да не ме залее целият този порой, а забелязах, че разни минувачи почнаха да спират и да хвърлят монети във фонтана от глупост и да си намислят желания. Младоженци застанаха пред жената с малиновата уста и си направиха снимка за спомен, дечица се скриха зад майките си и изведнъж станаха много послушни, а Малиновата уста лее ли лее глупости. И откъде, мислите, тръгнахме? От кастрирането на бездомните животни.

– Аз – каза Малиновата уста – не съм съгласна и не мога да го приема това с кастрирането, защото е безчовешко.

Не, нямам грешка, каза точно „безчовешко“.

– Защо – питам я – да е безчовешко, ти замисляш ли се какво се случва, когато кучета и котки се размножават без никакъв контрол и какво става с клетите им потомци? Какво ядат? Как оцеляват?
– Не – тропа Малиновата уста с краченце и с тънко токченце, ах, къде ми е теслата, така щях да го дялна! – аз моето куче няма да го кастрирам.
– Говорим за бездомните животни, бе, дебил! (Е, последното не го казах, ама бях на косъм) Кой ти говори за твоето затлъстяло пуфенце, дето го обличаш с балетна рокличка, като го разхождаш? Че ти вече си го кастрирала духовно, то се мисли за Мая Плисецкая.
– Не – пак тропот с копитце и аз се размечтавам за моторен трион – много е жестоко да кастрираш животните. Я си представи как ще се почувства един петел, ако го кастрират?

Шах и мат!

– Добре е – казах много ехидно – че няма много бездомни петли. От друга страна, тревожно расте броят на бездомните кукумявки.
– Да! – съгласи се възторжено Малиновата уста – Затова не съм съгласна да се кастрират. Иначе няма да могат да снасят яйчица.

Миг преди да я стисна за гърлото, дойде любовникът ѝ и си я прибра. И си я заведе да ѝ купува луканка, че много ѝ се прияло. Исках да ѝ кажа, че тя държи под ръка най-видния представител на кастратите и тъй кат’ го гледам – нищо му няма. Но тя вече ме беше забравила и гледаше към небето, сочеше с пръст и оживено говореше нещо на своя ментор. Сигурно търсеше да види бездомна кукумявка, де да знам…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *