Ше си праЙм кот си искам

Малката булка и изчезналия айрян

Има една лелка в „Малката булка“, прилича на Круела Девил от ония, многото далматинци – с бели кичури в иначе черната си, лъскава коса и поглед на червива слива.
Е, те тая, разказва всичките си пъклени планове като глас зад кадър и дори не съм сигурен, че това става с разрешението на главния сценарист…ако тоя филм изобщо има някакъв сценарии, щото май е оставен на самотек. Имам усещането, че са разхвърляли стотина камери из Мумбай и предградията му и койт влезе в кадър – влезе. Сценарии-менарии! Ай ся!

И почва тая – „О, как ще си отмъстя, о, как всички ще разберат коя съм аз, о, мамицата им ше разплача, о, пак имам цистит – тряа я мия по-често таз путка, краката не са обувки, за да ги смениш…тая Мира е голяма работа…“ – бе, спирка няма!

Хващам епизода от това как отново се заканва на някой. В налудничавият поглед блъска донякъде на Яне Янев в най-добрия му период – ше уволнява всички!
И гледа едно злобно, едно кръвясало…
Дават я малко, докато се кани да разгони фамилията на целия персонал, после режисьора рязко я реже…ама сигурно и режисьор няма – по-скоро някой слон е бутнал камерата и затова се включва друга.

Семейство индийци на пикник. Множество от намацотени и напудрени персонажи. Даже май мяркам Павел-Пав и Венци-Венц в калабалъка. Сигурно паралелно се снима и последният им хит…дано да е последен!
Четири червеноточки играят федербал. Останалите са на един хвърлей с перцето разстояние. Мустакат чичо, прилича на Али Реза и сигурно е той, пита къде е бутилката с айрян и веднага му проличава как започва да му става лошо.
Настава некъв ужас!
Всеки гледа останалите в очите, а сцената е снимана най-малко с трийсе камери. Паниката може да бъде затваряна в буркани тип „Омния“!

Чаршафосаните какички хвърлят ракетите и търчат към чаршафа на който са поседнали останалите. Изобщо, чаршафа е мултифункционална вещ по тези места. Десет минути всеки пита всеки къде е айряна, което ме навежда на мисълта, че тоя айрян сигурно е правен от млякото на най-свещената индийска крава е околността.

Батенца, добре, че явно никой не е забравил ракията, щото това има потенциала да се превърне във филм на ужасите. Работата отива към тепане.
Анук се изнервя силно и казва, че и минута повече няма да седи на тоя пикник. Тръгва си.
Абсолютно внезапно цъфва Круела и пак си мърмори наум – „О, Анук – ти перфектно се вписваш в моята тактика да съсипя Ананди! О, колко съм подла, о, едно, две, три – микробче изчезни, а ти вече нямаш парииии…“
Тия трябва да са етърви – баси женската злоба!

Тая липса на айрян ебава майката на купона. Разбира се, той е разтурен и всички си хващат пътя крайно нервни.

Дават малкия Нанду, който обяснява на другарчетата си, че не било хубаво да се хвърлят камъни в училищния двор. Другите му се смеят на ахмалъка и му се подиграват. Нанду обяснява, че и той е бил калпазанин преди, но сега баба му учила в неговото училище и трябвало да бъде послушен (ето що ще оня динозавър от предишните епизоди в даскалото).
Идва и въпросната баба. Да, същата е. То един сериозен поглед, една нравственост, едни ефелъци на света вода ненапита… Бе, ща еба в моралната пастърма!
Не било хубаво така да постъпват, како било туй нещо, камъните не били за хвърляне…
Ам, за ко са камъните ма, бабишкер нещастен!?
Тая още е с непокътната девственост, ако и да е нечия баба!

Епизодът свършва с това, че индийски куки отвеждат с белезници някаква със срастнали вежди и космато чело – сигурно са от модната полиция…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *