Ше си праЙм кот си искам

Малката булка на даскало

Клас индийски чавета. Много са, ебалигиколкоса, ама са много! В България има училища с по-малко бройки в началните курсове взети заедно. Джукести хлапетии, прилежно пишещи в тетрадките си…и една дърта кощрамба в средата. Викам си – сигурно е чистачката и чисти повръщано, щото сай надупила, ама не – ученичка! Фанала са да учи, разбираш ли и докато даскалицата е с гръб и чертае схема на дъската как най-добре да си прекараш халка с верижка от ушите през носа, си опрая чорапогащника. Или сутиена – не знам кое точно, щото и двете са ѝ под коленете.
За чий тъй сай набутала ена сто и нагоре годишна баба в трети клас или който там клас са, ми не да си гледа два слона и три-четри кобри за собствена употреба – ебешлимумайката!?

Оп, ситуация – някой замерва учителницата с нещо. Сигурно с парче свещенна крава, щото тая побеснява.
Това побесняване и таз тежка ситуация, музикалния оформител на лентата е решил да подсили като ефект и накокържи като усещане у зрителя посредством някакъв извратен квинтет, който къса жиците на някакви изтурбушени акустични китари в устрема си да го докарат до адската музика предшестваща появата на минимум Пришълеца.

Всичко оттук нататък се случва толкова бавно и тегаво, че успявам да вляза в банята за душ, да се обръсна, да се мина под мишниците и да подрусам шкембе пред огледалото, самозалъгвайки се, че не е па толкова голямо и все пак, именно заради невероятния съспенс и тревожност в калабълака, ми не успявам да видя кое зло същество си позволи това кощунствено действие да прасне даскалицата между лопатките. Тя продължава да се фрустрира и да се наема, което пък отговорника по всяването на екранен ужас изразява чрез бавен поглед обхождащ всички в класната стая (това може да продължи до края на учебната година, щото са много тия, бе!) и насищане на червеното до най-червено в точката на челото ѝ. След като мноооого внимателно го обмисля, тя се заканва да заведе всички при директора. Баси патката – хиляда лапетии ше води в дирекцията! Заведи директора на местопрестъплението, ма!

Бабата от третия чин обаче е видяла кой е злосторника и вдига ръка да го наколади…
К’ва мечка ше ѝ направят на тая в голямото междучасие, не е истина просто! Има да ѝ дрънчат кокалите, ма хак ѝ е – що е такава порта, а, м?
Ено набарало сутринта гримовете на майка си и наклепало се като бостанско плашило на абитуриентския си бал, дърпа бабата за фустата направена от стар бархетен чаршаф и ѝ прави знаци да си трае. Дъртата му се озъбва и му прошепва, че ако не издаде злосторника и не го изобличи пред останалите, то Кришна, Вишну и Ганеша, всичките накуп, ше накажат целия випуск и въобще – не са бъркай в работата на индийската карма и индийските божества, мойто момиче! Баба знай ко прай.
Аха да издаде кой си позволява да всява смут в час…и тук всичко приключва и излизат надписите – край на епизода!

Ако хвана пак излъчването на филма, след месец да речем, ще ви разкажа как върви мистерията на века. И без това междучасието в тази сцена ще дойде след поне 63 епизода….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *