Ше си праЙм кот си искам

Малката булка…пак!

Скука, скука, скука и си пуснах „Малката булка“, та сега ще ви разкажа на какво станах свидетел този път.

Начи, некъв луд се обяснява в любов на портрет на една, иначе красива индийка, която необяснимо за мен няма точка на челото. Пита я как е спала, добре ли е висяла цяла вечер на гвоздея, на който е закачена, паяците правят ли ѝ проблеми, после ѝ прави кафе, извинява се, че няма кафява захар и пита дали да слага сметана. Таа мълчи като голяма снимка на стената.

Рязко сменят концепцията и следващата сцена е на нахилено хлапе, което си задава въпроси самичко кат некъв наркоман на синтетична дрога – да пиша домашни или да играя с батко Ниранджан, да пиша домашни или да играя с батко Ниранджан?
Хиляда пъти това – сопол нещастен!
Накрая избира батко си Ниранджан (при нужда отново да споменавам името на батко му, ще го наричам за по-кратко Гошо, иначе ше откача!)

Дават ги двамата – бичат шах и лющят някакъв бъркоч с големи дървени лъжици. Влиза майката и тревожно пита малкия, дали си е научил уроците. Тук всеки въпрос и отговор предизвиква неконтролируема мъка и тъга и всички винаги са на крачка от зверско самоубийство.
То, завалийката, ѝ отвръща също толкова измъчено, че си било назубкало всичко, та седнало да разпусне.

Майка му почесва за секунда коня успокоена, но веднага отново заема строга поза и му заповядва да отиде и да си изпие млякото, което било в дневната, на масичката, до дивана, точно отгоре, в средата, трябвало да го види без проблеми.
Ако на мен ми обясни така като на малоумник с тия подробности къдей шибаното мляко, аз тая ше я наритам, честно ви казвам! Кажи, млякото е оттатък, ма! К’во усложняваш толкоз?

Пак сменят сцената – двама луди-млади и явно влюбени са на пазара и си поръчват нещо за ядене от една сергия. На вид ми прилича на орел с ориз с някаква гнусна лигава подправка отгоре. Тя искала люто, той да са направи на мъж казва и неговото да го подлютят, но по всичко личи, че има проблем със стомаха, рязък дрисък демек, щото всичко изведнъж става на бавен каданс (индийските режисьори са царе на съспенса) и докато поднася втора хапка от тая гняс към устата си, очите му ша фръкнат и, сигурен съм, се оглежда за кенеф наблизо.

Квинтета по всяването на древен ужас от предишните епизоди е надграден от секстет, който свири грандиозен туш! Успявам да различа само китара, йоника и може би родопска гайда, но е величествено!

Следват надписи. Дишам тежко.
#азсъмслонамояприятел

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *