Ше си праЙм кот си искам

Малката булка

Не знам, махмурлук ли съм церил миналата година по това време, опитвал съм се да повърна ли, ама нека ви запозная в общи линии какви противоестествени и противообществени простотии съм вършил като зрител тогава…

Ето какво се случва във и със „Малката булка“.
Ено голобрадо индийче са праска на ного ербап и ени с камъне, дърве и карате в бъбреците го смилат от бой и го праят на дреб, пък тъпото му гаже са фърля да го спасява. Ошамарват я и нея елегантно, жена е все пак, макар и накичена с вериги през носа като нерез с халка на зурлата и тя пада драматично и на най-бавния в киното – ЕВЪР! – кадър връз калдъръма под съпровода на фалцета на сто ручила на сто драматични каба гайди. Ламаринените аксесоари по нея вдигат джангър като в технологичен трилър с биещи се роботи и това нагнетява още повече сцената.

Обаче докато междувременно добиват или доубиват смелия – което настъпи първо, за пълен кеф и сюжетна пълнота нале, нещо са случва. В комиксите за Спайдърмен, Супермен, патока Доналд, Гуфи, на Крали Марко злата жена и Костенурките Нинджа, автора представя това обикновено чрез следните литературни похвати – „Какво е това? Ракета!? Торпедо!? Летящ кренвирш на „Деликатес Житница“!? Гъсеница на три Ред Була-а!?“
Това тук обаче е дълбоката провинция на щата Махаращра в Индия и сценаристът, повлиян от най-добрите школи в Боливуд използва за Супергерой бащата на наплясканата пръдла. Изневиделица сички фърчат наляво-надясно, нагоре-надолу – камерата не мой ги обхване кой накъдей тръгнал с нисък летеж!Индиец с мустак, както си трябва чаршафосан, тропосан, колосан, сичко минато с омекотител, сандали на бос крак и точка в средата на челото светеща в яростно червено, чак лилаво от повишения адреналин.
На тоя, Чък Норис може само да му пере чорапите и да пита има ли още нещо, че ше пуска цветно!
Ей, наламбахадури ги като въшки из прахоляка, еба им майката генералитетно, счупи ги от бъхтене – тряа да бяха барем десет други чаршафа, ма ги натръшка мъжката!
След туй отнесоха Смело сартце и изгората му в някаква колиба да им мажат раните със слонска плюнка и говна от кобра…или обратното – това, казват, церяло следи от побой, дюстабан на черния дроб, развит пъп, бяло течение, овод по добитъка и брашнеста мана по лозята – вдига аламинут секи, ако и без пулс да е останал!
И нали отнесоха Пушкар (тъй са казвал смелчагата) в ената стая, либето му (Камли) в другата. Той почти в несвяст, горкото, скимти като котямце и пръска лигички, тя малко преиграва от солидарност и също са плюнчи доде ѝ стигат силиците и пресъхналата от кьотек уста.
Него го слагат да легне и са опитват да му налеят в устата мляко с куркума – ного помагало за здраве и берекет, вика ена баба, веднагически и секундално щяло да му мине болката, еле в комплект с мехлема против уроки от по-горе бил почти като хапчетата на професор Мермерски и за нула време пак щял да бъде готов за битки, подвизи и разни други прояви на героизъм, както и пиянски изцепки в петък в кръчмата „Слонът, моя секс приятел“. Третират го Пушкар като победител, батенца, ама и откъм морален не мож го докарат. Той се ено ебан до припадък, те сила му вдъхват и го надъхват ей тъй на сляпо и по инерция дъртите брантии – ше му мине кат на куче, ама друг път и в друг филм!
Ей, вас лъжа, мене истина, ма кат са развилня по ено време тоз кекльо, от куркумата ли, от приказки за юнак без рана не може ли, ма като викна – „Кадей Камли, кадей Камли? Искам я, искам я! Издислав, Издислав! Дан сте я барнали, дан сте я барнали! Аз да омра, аз да омра, ма тя да жевей, ма тя да жевей!“ – и повтаря сичко по два пъти поради това, че сценария е писан в съавторство с два папагала, уловени за тази цел в градския парк на Бомбай.
„Спокойно, спокойно“ – тавтологят по същата причина ена сюрия спешни медицински баби – отатъка е, отатъка е.“
„Каде отатъка, каде остатъка, ко ша рече отатъка?“ – вече с окончателно залепнало реле и четки за стартер пак са пробва да запали Пушкара.
Ми вий в кирпичена двустайка живейте бе пич, къде да е? То да ней замък с триста спални, бална зала и помещения за прислугата! Кат ти казват отатъка, значи точно отатъка – то няма много опции в таз барака.
И са мята, и са подфърля и иска да става и евентуално да я оножда Камлито, доде не му сай повредила половата система от медицински грижи и неконвенционално лечение.
Бабите го натискат сейно шевовете ше му са отворят, мачкат го, разтриват го, една го е хванала за члена и мести ръката надолу-нагоре – види се за генетичен материал, ако земе че не са окумуши и паткася след таз клинична пътека, а друга го по устата целуне бърже…ееех, старост-нерадост..
И тъкмо или ше става и ше поебава Камлото или бабите ше грабнат златото, пък за Пушкар среброто и рязко друга сюжетна линия:
Някакъв с тюрбан зове жарко някаква гмеж от наметнати и омотани в спално бельо да са успокоят, а в ръката му нелепа за ситуацията чаша чай с чинийката и дрънчи тая посуда зверски за съспенс и ужас на зрителите.
„Нидейти, вика, да са вълнувати – сичкой шес и по-добре ше става. Кораба наистина потъва, ма вода ша има за сички!“
Ония обаче, противно на призивите са вълнуват, кекерчат са и тропат с боси нозе.
Положението ескалира!
Следват танци. Бурни танци. Ама разбира се! Досега никой не мръдна в ритъм различен от „Бият ма майко, обиват ма!“ Крайно време беше да се разведри малко обстановката с традиционни индийски похвати за сваляне на напрежението.
Маат кючеци Радж Капурите, фърлят гьобеци, тресат баджаци и тука ли си – там стой!
Реклама. Пак танци, но вече с продуктово позициониране – кафе „Нова Бразилия“. Кафето на баба, на дядо, на комшийката, на стрина Кина, на вуйко Спас, на на потката им лелина… Сички шорат арабика и робуста в равни части и съотношение и сърцата им пърхат ли пърхат!
Бахти тестикула…пардон – ташака!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *