Яяя......

Малки интимни разкази

Публикувано

„ОТКАКТО ОТКАЗАХ ЖЕНИТЕ СЕ РОДИХ!“

Това ми каза един приятел, докато пиехме ракия с лимонада в едно евтино кръчме.

„Ми как няма да ги откажеш, като не ти става“ – хиля се аз.

„Не бе, става ми. Е, хоризонтално положение, знаеш как е…Наздраве!“ – и продължи…

– Бе голяма врътня са т’ва жените. Първо трябва най-малко един месец да я сваляш – ма много си хубава, ма често мисля за теб, ма днес рядко се срещат толкова интелигентни жени…
Тя: „Ти май ме лъжеш, че си художник…“
Аз: „Е, как не ми ли виждаш брадата на снимката… Допада ми чувството ти за хумор…Ма кога ше се видим…“
Тя, смее се: „Ми не знам…“ – и още един тон глупотевини.

Ако е женена, наемаме стая за „почивка“, зимам едно малко шишенце уиски черен козел, хвърляме се на леглото с нея и един час не мога да почна… Едва се оправяме с презерватива, щото нали – хоризонтално положение. Като почна, един час не мога да свърша пак по тая причина. Накрая, целият облян в пот, ставам, обличам се, изпращам я и чак тогава си отдъхвам с облекчение.

Ами ако е сама?! Ужас! Първо на ресторант, всеки път различен, да видела как готвят навсякъде. Хвръкнаха най-малко петдесе кинта, после такси до тях или до хотел – пак мангизи. За самото чукане вече ти казах. Накрая, пак такси до нас и чак тогава спокойствие.

Аз вече не мога да се влюбвам, ама ако тя се влюби в мен не е за приказка. На света няма по-хубаво нещо от това да спиш с жена, която те обича. Обаче се почва едно денонощно – къде си, какво правиш, айде ела у нас…

Аз: „Ма, нали снощи…“
Тя: „Нищо, ела…Моля те, само за малко, моля те, миличко… Направила съм ти агнешка главичка…обичам те…не мога да живея без теб…моля те…искам да те видя… Ми, тогава аз ще дойда…“

И всичко това, братче, през двайсе минути – смърт на живо!
А аз както знаеш съм женен – съпруга, деца, внуци – както си му е редът.

И си рекох, край на жените! Родих се ти казвам! Рахатясах! Сега – една ракийка, една чикийка – кеф, братче. Наздраве!

Аз се замислих дали да не последвам примера му. Всъщност, то май от две години направо си го следвам…

Александър Божков Хараланов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *