Ше си праЙм кот си искам

Малодушието ражда безсилие, а безсилието – насилие

Помня, когато търговската верига „Пикадили“ започна да се срива по наклонената плоскост и в магазините им се забелязваше осезаемата липса на какъвто и да било живец, та в един от тези дни отидох да напазаря някакви дреболии от там.

Където преди преливаше от изобилие от салами и луканки, ме посрещна вяла витрина с два вида кренвирши и парче завяхнало свинско филе.
Там, където имаше купчина от сирена и кашкавали, сега имаше строени трийсетина кофички кисело мляко, които имитираха пълнота от предлаганата стока.

Десетина пакета ориз, толкова леща, малко захар, стек или два сол, малко шоколади, два до три вида шоколадови бонбони и няколко изтръпнали бутилки евтино вино – това имаше пък по щандовете.

При плодовете и зеленчуците – шест разкапващи се лимона, щайга с портокали негодни и за джибри, както и чепка вмирисани банани.

Ами, горе-долу това беше асортимента.

Взех си някакви солети там (значи и солети е имало), че ме досрамя сякаш да изляза с празни ръце и застанах на касата. Нямаше никой пред мен…както и никой не застана зад мен.

Касиерката, до момента на появяването ми във владенията ѝ изглеждаше като хербаризирана пеперуда – с разперени и подпряни ръце по празните стойки около нея и с толкова застреляна физиономия, че за момент едва не се спуснах инстинктивно да ѝ правя сърдечен масаж. Хвърляйки пакетчето солети на лентата обаче, тя се оживи и започна да симулира такава жизнерадостност и превъзбуда, сякаш магазинът се пръскаше по шевовете от клиенти бутащи препълнени с продукти колички.

Аз, нали не мога да трая, я попитах: „Извинявайте, да не би да затваряте обекта?“, а тя, като започна да се въодушевява и да ми обяснява като на малоумен: „Ама, моля ви, как щяло!? Пренареждаме магазина, правим реформи, нещата вървят, на есен с песен, въобще – пръскаме, без малко избухваме от сичкой шес!“

Погледнах я съжалително, усмихнах ѝ се що-годе бодряшки и ѝ пожелах все така стремителни дни и палави нощи.
След няма и месец „Пикадили“ приключи дейност завинаги, а служетелите им задумкаха по тъпаните, че са прелъстени и изоставени.

И сега ситуацията с „Олимпик“ е същата. От месеци се е знаело, че работите в дружеството се сговнясват, но явно е имало спусната заповед служителите да се правят на прекалили с екстазито и всичко е не шес, ми направо шестотин!
Сега започват да излизат и мръсните подробности около това застрахователно дружество, а негово Величество, оня гъз небърсан – Бойко Борисов за пореден път се подиграва на електората, който и го направи три пъти премиер и ще го въздигне и за четвърти биля.

Ние сме едно противно, угодническо и малодушно племе, скъпи сънародници.
Стига някой да ни каже „Няма страшно!“ и ние не само му вярваме безрезервно, но и сме готови да умрем за каузата да убедим всеки, де що сварим, как, ама верно няма никакви проблеми и изобщо – добър вечер приятелю млад, нищо, че слънцето сега изгрява.
Само да има кой да ни замаже очите и да ни подскаже заветните реплики, чрез които да оправдаем малодушието си и ние доволно се отпускаме и се преобразяваме тутакси на Очумелов от разказа на Чехов „Хамелеон“.

Гледаме все да сме от подветрената страна, все по тъча. Слаб ни е ангела и дребна, свита, мизерна душицата, за да заявим гордо възгледите си, да бъдем обективни, да застанем заедно един до друг и да покажем решителност и единство в името на общото добро.
Не го умеем това и ако някога такова поведение е било присъщо за българина, то тези времена са отминали и отмрели…безвъзвратно, уви.

Докато пишех това, Иво Христов пусна следният статус:

„Схемата на сегашното управление е обидно елементарна. След всеки скандал министър-председателят играе ролята на гневен. Така спектакълът на гнева улавя в платната на премиера общото недоволство, той се оказва едва ли не на страната на ощетените. А той по закон е от страната на отговорните. За ЧЕЗ, за търговския регистър, за спрените от президента промени в Закона за приватизацията…“

Ето ви класически пример за умел кукловод и малодушно население култивирало уменията на дресировчика си.
И това е само един пример, а мога да ви дам хиляди.

И не ми казвайте, че и аз нищо не съм направил и не ме питайте, аз какво съм предприел.
Нищо не съм направил, нищо не съм предприел – драскам си, редно е да бъда застрелян в комплект с кой да е друг, знам!

Дотук добре, казал си падащият от десетия етаж като стигнал до петия…

За желаещите да прочетат – „Хамелеон“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *