Яяя......

Марлоу в действие

ПО РЕЙМЪНД ЧАНДЛЪР
““““““““““““““““““““““““““““““““““““““
Министър Марлоу беше подпрял глава с ръце върху бюрото си. Не беше мигнал цяла нощ, а и пет килограмовия златен ланец, който висеше на врата му пречеше да държи главата си изправена.

Мислите му се влачеха като мокри вестници по градски канал.
„Хм…Заплетен случай…Сега пък не била изнасилена…Ми от къде се взе тая сперма по тялото?… Според патоанатома, тя е застреляна с арбалет от случайно преминаващ клошар. Но кой, кой … румънец, украйнец, японец?“

Министър Марлоу извади гребенче от задния си джоб и се погледна в малко огледалце. Започна бавно да реши оскъдното си бретонче, цъкайки с език като повреден метроном. „Ами ако е съученикът ѝ Пенчо, който я преследва от двайсе години? Просто не знам…Не знам какво ще кажа на пресконференцията…“

Телефонен звън продра оглушителната тишина. Министър Марлоу грабна бързо телефона, а през главата му премина светкавична мисъл: „Дано да е Виктория!“

Лицето му замръзна като восъчна статуя. Нищо не трепваше. Само устните му повтаряха: „Слушам, г-н премиер, да г-н премиер, ще кажа…психопат, да, добре…румънец, случаен румънец, с пистолет, не с лък, добре…да, не е журналистка, да, бизнес дама е, слушам г-н премиер…“

Министър Марлоу с мъка се изправи, понамести ланеца си и потътри крака към пресконференцията.

Александър Божков Хараланов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *