Виктория Тинтерова

Марлоу и случаят с миганите

Публикувано

Марлоу се промъкна тихомълком към кухнята. Всички в къщата спяха и той не искаше да ги буди – това беше неговото време, когато никой нищо не искаше.
Часът беше около 8.
Котката спеше безгрижно на прибраното вчера пране, сгънато на дивана. Всичко в къщата беше тихо. Толкова тихо, че се чу как кучето на комшиите се протегна в колибата си. Беше мноого, мнооого тихо.
Марлоу направи кафе, сипа си капачка уиски в него, запали си цигара, седна на масата и пусна телевизора.

Някаква журналистка разпитваше някакви хора защо миганите са си взели децата от училище. Хората не знаеха. Марлоу се замисли.

– Ще се заема – каза си. – Това вече не се търпи!

Решително стана, облече си черен анцуг, анцуНг, както е по-известно името на тази дреха, сложи си потник, защото попива потта, а работата се очертаваше да е тежка и отговорна и той знаеше, че пот ще се лее. Взе си ключовете от чинийката за ключове и тихо излезе от къщи.

Тръгна по разбитите тротоари. Градът бавно се пробуждаше. Тук канго, там прахосмукачка, а на един лост баба тупаше стар, сливенски килим, тип „персийски“.
Спря се и се замисли:

– Колко е хубаво, животът е хубав! Права е Гала…

В този момент от храста изскочи един човек. В едната си ръка човекът държеше проектозакона за защита на децата, а в другата – торба от Лидъл, пълна с италиански салами от Седмицата на италианската храна… На врата му висеше плакат, на който пишеше:
„АЗ СЪМ ПАСТОР И ВИ КАЗВАМ, ЧЕ ЩЕ ВИ ВЗЕМАТ ДЕЦАТА!“

Марлоу веднага разбра, че това е пастор и че е тръгнал към „Факултето“ да подкокоросва.

„Аха, начи пастори били“ – помисли си Марлоу.

– Стой, не мърдай, пастор такъв! – извика той и замахна с чантата.

Знаеше какво рискува, но каквото и да станеше, съвестта му беше по-важна.
Пасторът замръзна на място, респектиран, шашнат и очарован от смелостта на Марлоу.

– Стоя – каза.

– Тръгвай след мен – изсъска Марлоу – ще те водя в Нова, да обясниш на всички хора по света и у нас, защо подкокоросваш!

– Моля те, добри човече – проплака пасторът – няма така да правя повече, само не ме води в телевизора, при Мира.

– Обещаваш ли, лош пастор такъв?

– Обещавам!

Марлоу му плесна два шамара за всеки случай, ритна го по задницата и бавно се запъти обратно къма къщи.
Още един разрешен случай, още един щастлив и смислен ден!

Реймънд Тинтероу

––

На арменската граница.
Нощ.
Тишина.
Някой се промъква.
Граничар:
– Стой!
– Стоя!
– Какво искаш?
– Да мина границата.
– Скажи пароль!
– Пароль.
– Проходи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *