Искра Веселинова

Междузвездни войни – Отмъщението на Искра

Не може Иван и Крум да пишат за междузвездните войни, а аз да бродирам каре с българска шевица и да пея „Заблеяло ми е агънце“.
И аз имам какво да кажа по въпроса и то е наситено с драма, затова, който пие бета-блокери, да спре да чете сега, а също и който следи „Страсти в Тоскана“ и „Кьосем султан“.

Започвам моята история с времето, когато бях малка ученичка, но за разлика от Малката булка, аз не се обливах в романтични сълзи и не гледах с влажния поглед на стелна крава, ами вече бях гледала десетина пъти „Сандокан, тигърът на седемте морета“ и така се бях запалила, че на улицата търчах с момчетата с изваден ятаган (една крива пръчка) и си връзвах нещо като тюрбаните на индусите, направено от бяла хавлия и украсено с пауново перо( снопче клечки от метла).
Можете да си представите каква гледка съм била. Добрите момиченца в това време се учеха да шият и да плетат. И в това прекрасно битие на луди игри и буйно въображение се появи най- великият филм на всички времена. Никога няма да забравя първия от хилядата пъти, когато гледах „Завръщането на джедаите“.

Пилотните кадри, когато звездите шеметно връхлетяха върху ни, пясъците на пустинята, двата заблудени робота, чудовищно огромната порта на двореца на Джаба и самият Джаба, от когото бях потресена…
Сагата нахлу в живота ми именно с този епизод, другите два в началото ми се видяха малко невзрачни.
Но Джедаите е велик филм, най-добрият!

Другите два епизода, в които съм влюбена, са „Клонингите атакуват“ и „Отмъщението на Ситите“. Какво прекрасно потъване в мрака, какво изграждане на образа на Дарт Вейдър – от недоволен и горделив младеж, в когото се вихри много трудно спотайван гняв, през влюбения до смърт мъж, до човека, който беше на толкова различно ниво от другите, че неминуемо се превърна в чудовище (в техните очи).
Бях влюбена във Вейдър, когато беше с маска и дишаше страховито и се довлюбих, когато видях младия Анакин. Какъв красавец!
И на фона на целия този прекрасен фантастичен свят, на фона на великолепната музика на Джон Уилямс, внезапно онези лигави сополанковци от Дисни ми сервират Рей и Фин.
По дяволите, да не сме в забавачницата? Не ми стига Рей с неубедителния си образ на сервитьорка, която случайно се е надянала в голямото кино (тя май наистина е била сервитьорка, а ако не е била, да знае, че много прилича), ами трябваше и да сме политически коректни и да има негри и азиатци. Щото, нали, да не вземе да се обиди някой. Хайде сега пък в последния епизод да покажем и нашата толерантност към животните и да освободим ония грозни мутирали камили, дето се състезаваха с тях.
От дете ненавиждам всичко на Дисни – разните облещени сърнички (Бамби ли се казваше това чучело), някакви лигави сладурести горски животинки, Снежанка (тая имаше вечно ококорен поглед на недоразбрала, на която трябва да ѝ се обяснява бавно и на срички), Пепеляшки и кой знае още какви. Признавам си, че с другите уроди на компанията не съм много запозната.

Разпознавам захарния сироп на Дисни по ужасните огромни очи като фарове и задължителните песни, плавните танцувални движения (аххх, как ми се иска да разбия мутрата на създателя им) и една особена, противна пеперудеста пърхавост, от която ми се допива ракия, ама повечко. Ако бях композитор и изпаднех до такава степен,че да пиша музика за Дисни, щях да предпочета да хвърлям въглища в парния влак или да чукам орехи за баклава. А най ми е мъчно за Кайло Рен. Какъв обещаващ образ и как го превърнаха в пародия с тенекиено нощно гърне на главата и абсолютно неубедителни и доста шизофренични пристъпи на гняв, породени от неизвестно какво и насочени главно към мама и тати – може би, като малък, не са му давали да си кара тротинетката или не са му купували шоколади. За сервиращото момиче вече си казах думата. Тя би стояла идеално в някое типично провинциално английско кафене или в някой пъб с простоватата си физиономия.

А клетият дядо Люк? Ех, човече, ти беше част от Сагата, ти караше сърцето ми да тръпне, сцената с Императора и Вейдър в Джедаите беше абсолютен връх във фантастиката, как можа да се превърнеш в оглупял дъртак, с вид на местен пияница, с вид на пропаднал самотен темерут, който си въобразява, че е възвишен отшелник? Онази смехотворна анимация Суонк, в стил Хари Потър и травеститите в униформи в хитлеристки стил… Боже, какво се случи? Не знам по какви причини великата сага на Лукас е минала в ръцете на пенсионираните романтични домакини, които създават бълвочите на Дисни.

Няма да забравя погледа на Лукас, когато го попитаха какво мисли за продължението на филма. Човекът гледаше като умрял. У него очевидно се блъскаха желанието да се разридае и нареждането на разума и парите да бъде толерантен и да каже с лъжлив глас, че много му харесва. Не смея да мисля какво ни чака оттук нататък..

Ами ако го направят мюзикъл?

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *