Яяя......

Междузвездни войни 7 – Осирането на сценаристите

Банално започват и тия Междузвездни, мамка му! Ебаха ѝ майката на тая велика сага!

Пак има карта на съкровище или на някакви военни планове и по стара джедайска традиция тя отново е скрита в утробата на тенекиено човече с умението да цвърчи жално при ниско напрежение. Ония с белите каски и неестествено големите бандажи (айде, молим – не може всички бойци на Тъмната сила да имат слонски атрибути в гащите си, посмали малко Императоре) този път се зоват „Първата редица“ и нагазват някакво вяло село, намиращо се сякаш в дълбокия северозапад на България, а го щурмуват, щото там се крие един от Съпротивата.

Рязко и абсолютно неконтролируемо, белогвардеец от армията на Тъмната сила е споходен от катарзис, след като, идея нямам от замисъла на това, му се лекьосва каската и са преобразява на добър. Викам си, тука ше има някаква символика, тряа запомня тоя момент.
Йок, бате!
Никакъв смисъл нямаше от това снимане на трите омазани отпечатъка на кратуната му в близък план. На всичкото отгоре, белия се оказа черен. Струва ми се, това беше достатъчно за отбелязка, що тряаеше да го цапотят..

Така. Ръга-дъга-дъга-дъга-дъга-дъга-дъга – доди му ищах на новопокръстения в правата вяра, ама тия бившите му авери с бандажите натръшкаха сички уродливи селяни, скепчиха момъка от Съпротивата – намериха го тъпака, скрил са в генгерлика – и отпрашиха.
От там нататък, негъра нали мина на светлата страна, помага на тоя задържания да избяга, щото той държал ключа за палатката на Люк и си бият камшика от кораба на лошите. Пуцат са малко, нали.
Междувременно, на някаква планета – Джука или някаква подобна глупост – невръстна вехтошарка, потомка на стар цигански род, берящ вторични суровини още от времето на Мангалотеп, събира някакви кормилни накрайници, бендикси, шарнири и изтървали амортисьори от бракувани разрушители. Пълни дисагите и се прибира в катуна посрецвом някаква таратайка мязаща на ръчно сглобяван от стари чайници трактор Болгар. Предава железарията в пункта на един мноо грозен и той ѝ дава някакво прахче. Аре, тая е наркоманка…ма, не е – сипва прахоляка във вода и той става на хляб.
– Кърпичке, кърпичке – сложи ми да ям!
– Ми, на!
Ебати тъпата сценаристка хрумка!

Гъчи тоз ГМО хляб на фона на пустинята и е меланхолична. Не за дълго, щото някак си спасява тенекето с картата от преди по-рано от лапите на някакъв с ена баси бавната извънземна камила – до финалните надписи надали са се отдалечили и на шес метра – и стават дружки. Тая и ламарината с мозък стават дружки. На бавния Джо нашто момиче (от наште е, да) му зема акъла с карате в бъбреците и тоя бяга…както бяга охлюв – бааааавно.

Ония тъпаци – негъра и другия от съпротивата – междувременно са катастрофирали баш на тая планета. Неведоми са пътищата на Силата. Сешсе – срещат се момата, алумина, двамата бегълци, сдушват се, стават аверчета. А, да – момчето от съпротивата го хваща липсата. Някак си внезапно камерата спира да го лови. През цялото време си мислех, че са го погълнали пясъците. Е, не са. Появява се, ни в клин, ни в ръкав по ено време.

Следва нагла кражба на „Хилядолетния сокол“, ръчка, трета, четвърта, хипер скорост и темпомата на един мельон километра в час. Забърсали са пътьом Хан Соло и Чубака, но появата им беше толкова естествена и непринудена, че не си струва да го упоменавам тържествено.
Кацнаха на ена прилична планета и там в някаква каменна къщурка, подходяща повече за сюжет измислен от Чарлз Дикенс, ено оранжево бабче, с футуристични цайси, плетена пола и наниз мидички (тая е плод на някаква извратена оргия на маймуна с щайга портокали и минимум, ако не пряк, то поне косвен потомък на Йода без частта с пигментацията) се опитва да се прави на мъдра и сложна личност и им надрънква един куп мъгляви старчески брътвежи – Силата това, Силата онова, Силата е наш’та сила, Кумбая, Алелелей…
Бе, сички зеха да я разбират тая Сила напоследък, бе!
Онова момиче пък, с авточастите втора употреба, изведнъж, незнайно как, о, Боже мой, открива меча на Люк. Всъщност, мацката се казва Рей. На всичките имената им са трибуквени – Рей, Фин, Люк, Хан, Лея, Оби… Само роботите им носят ени дълги и трудно произносими буквено-цифрови словосъчетания. Та, Рей се натъква на меча на Люк. Ама така тъпо и нелогично се натъква на него, почти се спъва в копчалъците му.
Тук вече сичко почна силно да ми става Хари Потър, както като получаваше видение за Онзи, който не бива да се назовава – пушеци, смяна на сезони, обстановки…
Имам чувството, че сценариста е изпил сичките хапчетата за глаукома на баба си и е дращил бясно халюцинациите се на бял лист – баси бозата с айрян!

Черният използва неадекватната ситуация и си урежда да духне от тая простотия. Хан Соло му вика – „Стой тука бе, емигрант – ше спасим целия Космос кат преди и живот ше си жевеем!“
Афроиноземеца е категоричен: „Не – вика – бия си камшика и отивам в Дойчланд, там ше ма уважават кат бял човек.“
И вече ше тръгва да тръгва и баш тогава тия от Петата колона ли беше, от Първата редица ли, са довличат. Отново – бластери-мластери, куршуми-муршуми, мечове-ъъъъъ, мечове. Смляха ги, ей!

Вехтошарката тръгнала да реве из гората, обаче тоз дето са кланя на изгнилата каска на Вейдър (отде доди пък тъз карикатура – ни мъ питайти, идея нямам) я набара, шибна ѝ два шамара, метна я на гръб и зе да я мъкне към кораба си.
По-късно (когато вече тотално съм отписал тоя филм и го гледам по инерция) става ясно, че тоя е син на Хан Соло и Лея. Или поне на Лея и комшията им по времето на зачеването, щото нищо общо няма с чара на Соло. Един грозен, ръбат, с голям нос и излъчване на мисирка…
И начи, негъра обаче вижда, как я влачат, чи кат ревна – „Не, не, не! Ама от къдя на къдя? Де я караш, остъй я тука, чуаш ли ко ти каам?“ Обича я, демек.
Ма, чакай малко, ве! Одеве са чудиш как да са изсулиш, ся я обичаш, тъй ле? Ми, ти си черен, чак лилав бе, брат! Техните ко кажат – „Къв тоз патладжан ма, Рейо? Отде го изкопа тоз негър с тез сините джуки!?“, а? Сещаш ли са в к’ъв филм и в к’ва драма мойш да ги вкараш? Те тез работи не стаат тъй, мойче!
Ма как да е. Си опраят семейните отношения, ако са стигне до брак.
Вила, вика, ама чомпиха мацката и отидаха да си праят експериментите.

После, мила, затрогваща среща на Хан Соло с Лея, тия от съпротивата са надъхват как ше ги наврат в кучи гъз лошите, пак има ена звезда на смъртта, въобще – пълно повторение на първите три филма. Или бабата на сценариста му е спряла хапчетата и той е изпаднал в творческа криза или крайните срокове са ги притиснали.
„Тука – вика единия от съпротивата – е осцилатора. Влизаме тарикатската, гърмим го, малко джагара-джугара, после идват наш’те със совалките, бомбят ги и са прибираме да ядем и да пийм.“

Генерал Лея, ено към ено с нашия генерал Наско от ДСБ, кат са въодушеви – „Бахти якия план, копелета, айде да ва видя как са мятати! Прайм го!“

Сичко е точно. Както го мислиха – тъй стана.
Е, Хан Соло го прасна сина му с меча и май приключи участие, ма туй стана така между другото, че няма ко да го дъвчем. Подозирам, че на Харисън Форд му е прилошало от идеите на екипа и им е казал – „Убийте ма и забравете номера на жиесема ми за следващите епизоди! Ни сме са виждале, ни са познаами! А-у, кот беше – беше! Ебете са в изклясъците задръстени!“

Парцалесата (освободиха я) и Лея плеснаха с ръце, та са прегърнаха и тая, Рей, тръгна да търси Люк. Очаквано го намери – седи на един баир и гледа някакво море. Тя му поднася меча и почват да са гледат напрегнато, също както Малката Булка гледа батко Ниранджан кога е пръднал в дневната. Край!

Следващите епизоди могат да ги снимат Хана и Барбара, пък сценария да им напише Калин Терзийски – никой няма да забележи разликата…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *