Яяя......

Между „убийство“ и „убийство“, разликата е в мащабите и намеренията

Аз съм човек, който волю-неволю извършва по някое убийство като коли пилета, коли зайци и ги дере, зашеметява жив шаран, реже му главата и после го корми и въобще – гладен няма да остана, ако се наложи да убия собственоръчно храната си преди да я сготвя.
Нещо, което никога не съм споменавал на никого – винаги, ама винаги, когато заколя животното нарочено за курбан на трапезата, докато чакам да му изтече кръвта и да се умири, че да продължа нататък, вдигам глава нагоре към отлитащата му душа и прошепвам „Прости ми!“
Не го правя от някаква силна вяра в господювите работи, а за мое успокоение и успокоение някакво на животното, на което прекъсвам живота.
Не се радвам на това, че живо същество умира, както и самият акт извършвам с мъка в собствената си душа.
До преди малко може да съм галил това животно и да съм му говорил някакви мили думи, но нещата за съжаление са такива, че то е отгледано, за да се нахраним и аз не забравям това, което обаче не ме прави безчувствен – нито приживе, нито след като му отнема живота.

Не знам колко молитви трябва да отправят към небето тези хора, които днес безогледно избиват животните в Странджа – те и поръчителите им.
Не знам, ще има ли Господ, който да им прости това, че освен обречените за политически „курбан“ животинки, затриват поминъка и живота на хората там.
Не знам, ако все пак някой ги опрости, това Бог ли ще е или дяволът и колко време ще трае тази извратена индулгенция, преди възмездието да се стовари върху тях.
Знам, че аз се моля това възмездие да настъпи час по-скоро!!!
Защото това е геноцид!
И аз не мога да го простя в душата си…

 

Ако все още не сте разбрали за мащабите на случващото се или то не е достигнало до вас, можете да разберете повече от ТУК, ТУК и ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *