Часът е подходящ за малко меланхолия и временен пристъп на такава, предизвикана от липсата на…не знам на какво точно…

Родихме се на тази улица –
започваше от езерото на надеждата,
превити от червеното на залеза
да уловим мига в спокойните води.
Изтегнали тела в пръстта на мъката,
забили пръсти в мокрото небе –
попитайте отвърналите се от Бога в себе си,
защо се давят в думи и лишения.

Защо се лутат скрито между къщите,
защо самите те приличат повече на гробници,
нима не ни очаква със безумната устойчивост
една голяма всеобхватна празнота…