Крум

Миналото е непокорно…

Понеже тия дни актуално четиво и гледиво (знам, че нема такава дума, ама те – написах я) ми е 11/22/63 на Големия (не, не Лебовски – нищо, че ми е друг любимец) чичко-плашилко Стивън Кинг, та се замислих над лайт мотива на книгата, че „Миналото е непокорно/Миналото не толерира промените/Миналото се съпротивлява и се убеждавам, че това наистина е така…или поне по отношение на Миналите Истории.

Аха, знам, че звучи „мъгливо“, като изказване на тибетски монах-махмурлия (даже направо си е WTF?!), ама ако устискаш да дочетеш до края ще разбереш какво хухавеля (или поне се надявам).

Това, което се опитвам да кажа е, че Историите, които пишем, разказваме имат импулс (и пулс), жив, емоционален заряд и той е…еднократен.
Да, можеш да я преразказваш/пренаписваш и да – възможно е да е забавна и интересна за другите, ама ти си знаеш, че само оригиналът е бил „сочно филе“, а всяка следваща версия е все „по-долнокачествен салам“ с изтекъл срок на годност.
Още ли си тук? Добре.

В едно далечно – до Нереалност минало, в което съм крайно безразсъден младеж (тва е учтивата версия на „пълен Идиот“) се оказвам в момент, в който бях решил да тествам себе си по абсолютно кретенски начин (ми щото така!), а именно -да проверя колко ще издържа без сън и по възможност „в скоростната лента“ (вече споменах,че съм бил идиот, нали?).
Издържах малко над 60 часа, през което време успях да се напи и изтрезнея три пъти, да спретна поредния откачен купон у дома и…абе, останалите простотии не са ваша работа, а и немат отношение по темата.

…та почти към края на тия епични 60 часа, аз се оказвам в един бар (от типа „барче в мазе“) и фиркаме с още 4-5 откачалки. Нямам НИКАКЪВ спомен от какво съм бил предизвикан, но подхващам абсурдната (дали?) история-теория, че жените всъщност са извънземна раса, извършила почти успешно нашествие на планетата Земя!

Говоря с гробовно-конспиративния тон на агент Мълдър, вкарвам секви псевдо-факти, стъкмистики, мистики, висящи въпроси, цитати извън контекст, откровени измислици…
В некъв момент се усещам, че цялото барче мълчи и слуша мойте шашавлъци с чести изблици на колективен хилеж!

СЕГА си давам сметка, че тогава неволно съм „сътворил“ един вид прото-stand up comedy, но тва не ме ласкаеше (не ме ласкае и сега), защото с напредване на идиотската ми история-теория (нямаше как да овладея инерцията, така че продължавах и продължавах…) забелязах, че женската ми „аудитория“ постепенно изгубиха чувството си за хумор и в един момент се хилеха само пръчовете.
После и мъжките смехове затихнаха, понеже ритане в глезените, лакът в ребрата и „никъв секс!“ от страна на нежните им половинки са непобедим и универсален инструмент, аз останах глас в ледена пустиня и за тва побързах да приключа с думите: „Е, ако ми се случи нещо или пукна при странни обстоятелства, ще знаете кои и защо са ме отстранили“.
Никой, освен мойте кретени не се засмя, но в последващите дни много непознати хора ме питаха „Абе, ти още ли си жив?“

Един от моята компания по съвместителство беше и радио-водещ (твърде надценена „титла“) в местното незначително радио, та той ме спря навън с думите: „Молим ти се, копеле – ела утре у радиото да те запишем и ше те пущим поне 2 пъти у ефир през уикенда!“
Директно го отрезах с аргумента, че мойте простотии не са за по радиото, да ги слуша околията, ама истината беше СЪВСЕМ ДРУГА!

Истината беше, че Историята НИКОГА нямаше да бъде същата, както в бара – емоционалния заряд, хумора, жестокия цинизъм към двата пола (да,тогава бяха САМО ДВА!).
Всичко, което правеше шантавата ми история-теория ЖИВА, беше отишло в първото и импровизирано разказване – не бях и няма и да съм в състояние да я пресъздам отново.

Би трябвало да съм запомнил тоя урок. Ама не.
Преди няколко дни не бях у дома и пишех от телефона си. Имах компактна, истерично смешна, кратка като изстрел и реална история и я написах – даже тагнах и приятел към нея.
Обаче (нали не мислехте,че ще се размине без „обаче!“), ФБ некси ми отеба целото писане и …немаше публикувана история – FUCK!

Моя човек вика – „Пиши пак бе, хуй сплескан!“
Сложих си шибания телефон на зарядното, станаха 30-35% и почнах да пиша историята ОТНОВО!

Историята не вървеше като първото и написване – никак даже. Още по-тъпо стана когато заряда на телефона рязко почна да пада – само след 4 изречения беше ПРИпаднал на 4%…а после „умря“ и новата версия на историята с него.

Тъп & Упорит заредих малко тела и оптимистично почнах да пиша историята ЗА ТРЕТИ ПЪТ – ДА СЕ ЗАЕБА!
…ама не – хора,които не са ми писали от седмици и месеци, ТОЧНО сега ме засипаха със снимки и клипчета + едно обаждане и…тела ми, барабар със шибаната история, угасна за пореден път!

И тогава чак се усетих – Миналото и Миналите (вече разказани истории) не търпят регенерат. Не, че е невъзможно да го изпълниш – просто вече не е същата история. Зарядът и емоцията вече са „втора ръка“, Сърцето – едвам се усеща и Пулса е насилен…ТОВА НЕ Е истински ЖИВО, а само сянка -изсъхнал, долнокачествен шпек…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *