Искра Веселинова

Младостта си отива…но не остарявай любов

„Навремето, когато бях в разцвета на младостта си, ми се случваше да слизам от автобуса да речем и някой мъж да ми подаде ръка и да ми помогне кавалерски. От чиста проба алтруизъм, дет’ се вика. А сега, случи ми се например да се облегна на някоя стена, докато чакам и веднага към мен се приближава някой младеж и аз, няма да си кривя душата, става ми драго и почвам да се скопосвам, демек, има още хляб в кака ви, не е за изхвърляне. А то, диването, дойде, подхване ме деликатно и току рече: „Госпожо, да не Ви е лошо?“

Това го написах преди време и никак не се посрещна добре. Поне не и както очаквах аз – като приятен шеговит текст. Толкова се ядосах на коментарите тогава, че го изтрих от фейсбук, но си го запазих за себе си. И сега пак му дойде редът. (Понеже у част от аудиторията се е появило усещането, че ми липсва „женско достойнство“, защото често се подигравам на себе си, а друга част, вече съвсем несправедливо, ме обвинява, че съм мъж под прикритие). Още помня някои от коментарите – от наивните, та чак глуповати утешения на хора, разбрали ме буквално: „Искре, нищо ти няма; много си хубава и т.н.“, до сърдитите – написани от жени, които много държат на външността си, сякаш (а може би е точно тъй) тя е всичко, което говори за тях и с което хората ще ги приемат. Както казват в турските сериали: „Жалко за вас!“

Когато се изхлузиш от младостта и влезеш в средната възраст, усещанията в началото не са много приятни. Забелязваш, че изящното гладко чело се е сдобило с една тревожна и вглъбена сгъвка между веждите. Забелязваш бръчици по някога гладката кожа. Тялото се отпуска, ръцете заприличват на кокоши крака и все такива едни хубави промени. Но всъщност, най-благословената възраст е може би тъкмо тази, когато си вече узрял плод. От него може да стане прекрасно вино за ценители и ужасен оцет – за ограничени и глупави мъже. Но мен ме смущава или по-скоро озадачава желанието на много жени цял живот да носят маска, която скрива истинската им същност.
Какво значи това? Че същността е толкова ужасна, та не може да бъде показана на широката общественост, от страх да не предизвика масови бунтове и кризи? Или неприемането, дълбокото отхвърляне на тази същност, нежеланието да преглътнеш, че младостта си отива. Да, физически няма как да приличаме на Афродити, но душевно и духовно и интелектуално, можем да достигнем висоти! И да, онзи, девичият (то къде ти девици сега, ама така му е думата) сексапил си е отишъл завинаги.

Вече никога няма да приличаме на брезички рано напролет, няма да стъпваме напето, няма да развяваме лъскави гриви и никой няма да спира като подкосен при вида ни. Но е дошло другото излъчване, което съчетава физическите дадености с ум, остроумие, харизма – все неща, които се градят с годините, това е благородна патина, не се срамувайте от нея, използвайте я.

Цветът на човека идва от душата и от ума. Това е онзи цвят, който се вижда само с очите на душата. Някой не го вижда? Толкова по-зле за него и по-добре за вас. Не са ви нужни ограничени мъже с плитко, грубовато, първично мислене. Такива ги има под път и над път, но те не са награда за тщестлавието. А то пък е едно лошо качество, което може да ви нанесе сума ти поразии, най-вече може да ви изложи, ако се опитате да бъдете берьозки, след като е видно, че вече сте пищни матрони.

Самоуважение, жени, самоуважение! Бъдете като мъжете – при тях това е застъпено и неотклонно възпитавано от най-невръстните години. Вярвайте в себе си, в чара си, в силата си, в способностите си. Тогава няма да ви се налага да си сменяте лака по шестдесет и шест пъти на ден, да се мажете с по пет тона бронзанти, фон дьо тени и не знам си какво, да кокетирате (ах, колко тъжна гледка е нелепо кокетиращата жена) и няма да ви се налага да живеете за отражението си в огледалото. Гледайте как ви отразяват очите на хората, които ви обичат. Само това има стойност, само то има значение. И няма цена, защото е безценно.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *