Ше си праЙм кот си искам

Моята голяма луда нощна продажба

Публикувано

А, знаете ли, че преди няколко години, аз осъществих може би най-сериозната покупко-продажба реализирана някога на българския пазар, без да се съобразявам с Комисията за финансов надзор, тази по конкуренция, алиенация и прочие корупционни практики?

Слушайте сега…

Нощна смяна в Лукойл Б-24. Това е точно на изхода на магистралата във Варна, посока София.  На работа сме аз, колежката Нора, която лично съм обучавал за работа на каса и Живко.

Всичко върви мирно и кротко. Нарушавам си фирмените правила, като се разхождам без шапка, брадясал на възмъжаващ коч, периодично придремвам в склада и опикавам цялата тоалетна чиния колчем вляза по нужда в служебната унисекс тоалетна. Наближава полунощ. Времето, в което излизат караконджулите, самодивите и запъртъците, които спират да зареждат на някоя от колонките и за да бъдат обслужени качествено (ха-ха-ха, паячета заблудени) още с излизането от колата питат – „Емо, тук ли е?“ В превод – „Познавам управителя, очаквам да покажеш най-доброто от себе си в изкуството на комплексното обслужване“.

„Кой тоз Емо!?“ – питам аз.

Все едно да изтървеш гол на празна врата в края на триминутното продължение на финала на Световното по футбол, с който гол печелиш купата – така се пулят насреща ми.
Ииииии каква греда, оважаеми зрителе!

Пълно дезориентиране у аверчето на Емо. (Емо, ти си беше и си оставаш готин – някои от познатите ти обаче, бяха много зле, честно :) )

„Мииии, управителят е Емо.“ – вика плахо надъханият да му правя опел корсата да речем на лъскав мерцедес.

„Ааааааа, тоз Емо ли? Я да видим – сега е около 12 полунощ. Ами, сигурно спи под бюрото си в офиса. Той, знаеш ли, няма си къща завалията и като свърши работа, постила един вестник под бюрото и си ляга.“

Така им отговорях, повярвайте ми! Някой ден ще ви разкажа и по-неудобни работи излизали от устата ми на тая бензиностанция.

В интерес на истината, пичът обикновено си получаваше бонуса към стадартното зареждане с гориво – я ще лепна мазна храчка (по това време на денонощието, след сто цигари и двеста кафета, устата ми е като изоставено лястовиче гнездо – бъка от зараза) на задното стъкло, я ще олея с дизел цялата задница на автомобиля, такива работи. Историята не помни, някой отворко да е получил нещо от официалния списък с допълнителни услуги на Лукойл – не и от мен!

Отплеснах се.
Както казах – наближава полунощ.
В таз тъмна доба, работната смяна на Б-24, както и всички смени по всички „Б“-та на всички лукойли си пускат X, Z и там другите му отчети. За целта, десет минути преди 00:00 часа, се преустановява продажбата на горива и други, а късметлиите сред клиентите улучили баш този часови диапазон, получават язвителни отговори от мен, а и от други колеги, що аджеба не могат да капнат пет лева, че да си ходят по селата.

Норчето си брои касата, а аз експериментирам на програмата с наличностите – удрям произволни кодове и гледам к’во ще ми излезе като артикул.
Ся, не помня точно този код, но започваше с „06…“ Чукнах го аз наслуки и ми излезе „Термос син, IZOTERM“. Секс с Мелания Тръмп да правя и да ме барне някой с въпроса – „Кажи къв беше оня термос“, ще му отговоря без грешка. Цената – 6,80 лв. Ако, таковата, с Гери Малкоданска правим някакви смешни движения и сме голи и оня навлек с тъпите въпроси ме пита за цената на термоса – пак ще му кажа без да объркам.

И значи, чуквам аз един – има. Чуквам 10 – пак има наличност. Даааа, бе – пукнат термос няма за продажба в тая бензиностанция! Откъде излязоха толкоз бройки!? 100? Има, бе! 1000? Заповядайте 1000 бройки, молим – имаме. Норчето ми се включва и вика – „Абе, някога го е имало наличен и ако е бил на консингнация, може да удариш колкото си искаш – все ще показва, че има толкова.“
Тъй лииииии?
Я, да пробвам!

10 000, 20 000, 40 000…60 000 – има, има, има…има.
Норка в тоя момент я хваща шубето и се опитва да издърпа клавиатурата изпод ръцете ми. Лек финт и противното ми показалче на дясната ръчица е на един пичи косъм разстояние от „Enter“-а и ако не се погнуся от тоз косъм (въобще не съм гнуслив) и го натисна копчалъка, то продажбата на 60 000 термоса на обща стойност 408 000 хиляди лева, ще бъде финализирана.
Норка стресната ме предупреждава да не си правя бъзик с това нещо. Аз я успокоявам весело и авторитетно, че не съм чак пък такъв идиот, след което се самоопровергавам категорично  и натискам. Нали не сте очаква ли от мен да се държа като възрастен трезвомислещ човек? Ако сте очаквали: ХА-ХА, ЛУЗЪРИИИИИ!

Бжжжжът! Излезе си като пич бончето за 408 хиляди лева и настана най-голямата тишина в света. Такава тишина е било преди сътворението. Даже, убеден съм, е една идея по-тихо.
Хубавите работи обаче, продължават много кратко. Време е за Големият взрив. В основата на всеки скандал стои жена – никога не се съмнявайте в това!

„КАКВОНАПРАВИБЕКАКВОНАПРАВИБЕТИЛУДЛИСИСЕГАЩЕНИУВОЛНЯТВСИЧКИИНАЙМНОГОМЕНИТЕБКАКВОНАПРАВИБЕКАКВОНАПРАВИБЕ????“

Тъй като нямаше шпации в този кански крясък, то аз бях в пълна невъзможност да припадна, да умра или да осъзная какво се случва. Не исках, а и не можех да прекъсна това безкрайно изречение, затова си седях като чухал и знам ли – може би тихо се напикавах в гащите.

След като вика две високосни години и пресипна, Нора млъкна, а аз глупака се опитах веднага да обърна всичко на хумор, сатира и забава. Много бързаш, Иване, много – това винаги ти е било голям проблем…
Тая пак викна и пак без интервали между крясъците. Живко, къде изобщо беше по време на интерлюдията и тихата кулминация не знам, но с окото, което не ми играеше чак толкова много забелязах, че се е отдръпнал до входната врата, присвил е физиономия, все едно някой застанал пред него пикае, а вятърът е насрещен. Исках и аз! Исках някой да ме облива с топла урина, но да не съм на собственото си място.

Нора спря в някакъв момент. Това също не ми харесваше. Когато изглежда да е най-мирно, тогава избухват най-големите войни. Но, тя все пак явно беше приключила. Оказа се, гледала е как става 00:00, отчетите макар и не пуснати са се самоприключили счетоводно с настъпването на новият ден и продажбата ми е влязла в историята. Да, ще се сторнира, но някой някъде из централата на Лукойл сутринта ще отвори файла с оборота, след което ще отвори и шампанското, чиято празна бутилка, след като разберат, че са изхабили пенливата течност нахалост, ще натикат в моя гъз.

Вече и на двама ни ни става смешно. Когато сърцето ти е свито, а от очите ти текат сълзи е самата еманация на смеха, нали?
Все пак сме някак спокойни. Е, ще умрем по служба, кво толкоз.
Несигурно ѝ предлагам дали да не запалим бензиностанцията и да поемем към залеза…пардон – към изгрева. Тя, Нора, имаше малка дъщеря по онова време. Ако нямаше? Ооооо, този пост щях да ви го пиша от слънчево Мексико, докато пия текила и ближа сол от плоския корем на някоя Есмералда, а Нора по изрязан бански флиртува с някой Хосе и вика все така без пауза между думите – „Лукойландереандереариваарива!“

Не стана така. Звъннахме на Емо. Тоз човек май не схвана какво точно е станало преди малко. Имало е много случаи, в които някой от нас е пускал за продажба повече бройки от нещо. Той явно реши, че и сега е така. Три-пет лева в отчета повече. Спокойно бе, деца! Кво толкоз е станало? Изчакайте ме сутринта и ше опрайм раотите.

Само не си мислете, че всичко гореописано наруши по някакъв начин стилът ми на работа. Нееееее! Легнах си в колата, както винаги правя към 02:00 часа, когато съм нощна, а населението се оправяше самостоятелно със зареждането на личните си МПС-та. Аз си имам принципи – света да свършва, ще го помоля да спре за малко, докато потъпча всички правилници, указания и разпоредби, с които не съм съгласен и които не са в унисон с моите възгледи.

Сутринта дневната смяна ни освобождава, ние с Нора се преобличаме (Живко си пална Фиат пандичката и се изнесе скорострелно – разбирам го) и сядаме да чакаме Емо.

Питам я:
– Норка, ще пием ли кафе?
Тя:
– Да.
Аз:
– Каменица или Загорка?
Тя:
– Която е по-силна.

Пием Загорка.
Емо идва.
Обясняваме му цялата ситуация и най-вече, че не иде реч за шеснайсе лева.
Той откача.
Все пак не сме уволнени.
Само сме с по сто-двеста, а по-скоро триста лева назад от заплатата този месец.

Допиваме си бирата.

Стоплила се е.

Голяма работа.

Все още имаме работа.

Прибираме се по домовете.
Спим.

Вдругиден отново сме заедно нощна.

Пак бих го направил. Честна дума!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *