Искра Веселинова

Мъката на пролетария

Значи, да не си помислите, че вечер, след дългия изнурителен трудов ден; след като съм прочела десет хиляди и една рецептурни книжки и съм ударила хиляда осемстотин и два печата на рецепти съм в правото си лежерно да се отпусна – взела горещ ободряващ душ, вечеряла скромна, но питателна храна и розова и доволна като немски бюргер?
Нищо подобно, да не ви и хрумва дори!

Ако ли пък решите, че съм седнала спокойно с бучнати слушалки в ушите и се наслаждавам на хубава музика – пак не уцелихте джакпота! Аз слушалките ги сложих, обаче тъкмо си пуснах една много релаксираща индийска музика и почнах да си повтарям: „Оооммм“ и да си отварям чакрите и третите очи и вдруг появился благоверният – наяден с месце, напит с бирчок, с възглавница под едната мишница и одеалце под другата и левият чехъл обут на десния крак, а десният – на левия. И си ляга като татко мечок на топличко пред телевизора, пуска си най-досадния мач на годината, ама HD, к’во знаете вие, нищо не знаете – картината хубава, барната, тревата неестествено зелена, като във фентъзи арт и баща ми ѝ се радва и вика: „Тука колко крави и овце можеш да напасеш, не ти е работа“. С една дума – пълна идилия.

И аз си викам: „Нахраних ги тия вагабонти, напоих ги, ошетах им, мирясаха най-сетне, хайде сега индиън дъбстеп до дупка и да си представям как съм в някакъв много разкошен храм в Делхи и красив тайнствен непознат с тъмни като нощ очи ме пронизва с огнения си поглед и аз потръпвам като кобила, която усеща ръката на ездача, наместваща седлото.“

Да, ама тъкмо в този миг, в който си помислих, че имам нови ерогенни зони по тялото си, един заповеднически глас извряка и в изящните славееви трели разпознах мъжовия глас:

– Дай ми слушалките и ми пусни „Вечен кръстопът“ на „Сигнал“.

„Е – викам си – човекът е уморен, има право и той малко да си наслади сетивата с музика, а и (мисля си коварно), наистина е много уморен, ще заспи почти веднага и после, с ловкостта на фокусник ще смъкна слушалките от главата му и хайде, обратно в Делхи, хайде, огненоок индиецо.“

Обаче се оказа, че кръстопътят наистина се очертава вечен. Ха, пусни ми това, ха, сега пък – онова, че другото, че третото…превърнах се в шибан Тиесто, мамка му.

В това време котарачето на два пъти вади кабела на монитора, та отнесе бая псувни и закани, че ще му разпиша пътния лист за вилата. И ето ме сега, от злоба и яд изядох два непланувани сандвича и изпих втора чаша кока-кола, хрупах мрачно бисквити и проклинах всичко ведомо и неведомо и освен да ви се оплача, нищо друго не ми остава. А в това време Чочо тътри с пъшкане ботите ми из коридора, оня мазник Кристиано Роналдо пак вкара гол (да му се скъса маратонка дано!), вечният кръстопът преминава в Мина и Лора с тенденции към „Джудас Прийст“, моят махараджа се изгуби нейде в маранята над Делхи и отивам да изпуша една цигара, белким ми минат бесовете.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *