Искра Веселинова

Наденицата

Тая вечер, гледайки рекламата: „Какво слагаме в наденицата?“, се сетих за много комична история от едно време.
Единият ми чичо обичаше да ловува. Отстрелял няколко пъдпъдъка и взел, че ги направил на суджук. Занесъл ги на село да почерпи родата. Баба Петранка пък дала едното парче на братовчедка си, леля Рада, да се „смърсят“ и те. Не знам дали някой от вас има представа какво е птичи суджук. Това нещо е толкова сухо и твърдо, че прилича на хибрид между дъбово дърво и ламарина, с примес на гъсенична верига от танк, камък от близката каменна кариера и малко слюда за блясък и разкош. Баба Петранка и родата се убедили от собствен горчив опит в аксиомата за суджука, а именно: „Ако един суджук е направен само от птиче месо, без добавяне на други месни примеси, той става невъзможен за разрязване и негоден за консумация“.
Всеки опит да се разруши, води до унищожаване на оръдието, с което се опитвате да го разрушите. Можете само да го ближете, при което пък ще потвърдите със собствените си вкусови усещания, че веществата с метална кристална решетка са изградени само от катиони и тези катиони имат незабравим вкус, който ще усещате в устата си при махмурлук или при натравяне с гъби. Тази аксиома е формулирана от южно-африкански естествоизпитател, умрял от глад, докато се опитвал да разреже птичи суджук.
Баба Петранка и роднинският антураж от една страна и леля Рада и подопечните ѝ от друга, се опитвали цял ден да се преборят със суджуците. След като захабили всички ножове и сатъри, те взели брадвите и забухали по дръвника, но суджуците си стоели почти непокътнати, само поодялкани оттук-оттам. Горката леля Рада си била ящничка и за нея мъката ще да е била особено непоносима, защото се осмелила да лапне едно одялкано парченце и да го завърти из устата си. Смукала го, дъвкала го, мляскала го, цял ден го малмолежила, накрая се предала и го изплюла на купището.
Какво ли още не опитали с проклетите суджуци? Пекли ги, варили ги, запарвали ги – не би! Вечерта, каталясали, баба Петранка и леля Рада седят на пейката и си ближат раните. Леля Рада въздъхнала тежко:
– Петранооо, от гъза си откъсни, че и от това!..

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *