Яяя......

Надолу по вълшебната река

Казвал съм ви, че чета от три годишен.
Разбира се, не съм започнал с Хегел, Бодлер или Волтер, не…тях ги метнах чаааак когато станах на пет. Абе, кого залъгвам – Венета Райкова, Криско, Ваня Червенкова и Дийпак Чопра. Това са ми настолните книги.

Майтапа настрана.
Естествено, че не съм започнал с някакви класики в световната литература, както и не съм пипвал книга на тия мизирабъли Венети, Дрисковци, Чопри, Джофри и прочие.
Съвсем първата си книжка не я помня – трябва да била някоя тип „Телетъбис“, все пак съм на три, нали.

Само, че рязко подобрих четенето си, ако щете вярвайте, само за два-три месеца. Толкова ме вълнуваха буквите и това, че от тях стават думи, които пък стават на изречения, че това май ми беше първият истински културен шок и проявих някаква странна за толкова невръстно дете амбиция да се науча да чета гладко.

Да, не схващах смисъла на всичко. Твърде малко успявах да вдяна от написаното, колкото и по детски да беше написано то, но лека-полека започнах да осмислям прочетеното, а там където се затруднявах – е, заради тези моменти станах адски досаден с милионите въпроси, които задавах и започнах да вбесявам нашите. Евалларка за тази си способност си правя. С годините се научих как да вбесявам и всеки около мен, а вече заради това – шапка си свалям! 😁

И така – пишкам и дрискам в гащите още, но чета „Пук и Чук“, „Чук и Гек“, за Крокодила Гена, за Мечо Пух и в един момент в невинните ми детски ръчици попада най-най-най, ама НАЙ-ВЪЛШЕБНАТА КНИГА, която някога ми е попадала! Да ме прощава Шекспир, да ме извинява Гришам, да не ми се сърдят Кинг, Кунц, Хосейни, Бакман, тия двамата и ония стотиците други, но няма по-хубава книга за мен от „Надолу по вълшебната река“ на Едуард Успенски!

Майка ми, не знам откъде я беше намерила – от библиотека ли, от някого ли, но когато трябваше да я връща (а я бях прочел десетина пъти!) ревах! Като малко дете! Е, да – бях си малко дете, но това не омаловажава мъката ми.
Все пак я върна, а аз започнах да си търся тая книжка. След години ми попадна. Няма да кажа от къде, но си я откраднах… Беше си в лошо състояние, а и нонстоп препрочитането почти я довърши – сега пазя като зеницата на окото си остатъка от парцаливите ѝ остатъци.

И да ви кажа сега какво става из оня ден.
Обажда ми се приятелка, говорим си за едно-друго, а тя в този момент се оказва в някакво антиквариатче, където продават какви ли не соц реликви + стари книги. Някак междудругото я помолих да попита, дали пък нямат тази книжка, която така упорито търся.
Уви, нямаха я. Тя наистина е много рядка. Да, ама въпросната приятелка се оказа свръх амбициозна и се впрегна покрай мен и не знам какво точно ѝ се наложи да прави и къде да рови, но я намери!

Сега тази книжка вече ми е в ръцете (в комплект с една друга и няколко ммммного симпатични соц значки, които виждате на снимката), а аз отново съм на пет, най-много на шест и се пускам – пускам се Надолу по вълшебната река..
Компания ще ми правят Славея Разбойник, писаря Чумичка, цар Макар, прислужникът му Гаврила, Кашчей Безсмъртни, малкия Митя и неговата баба Егоровна (която се оказва самата Баба Яга, но тук тя е от добрите 😉).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *