Ше си праЙм кот си искам

Най-най, ама най-типичната българска черта!

Не знам дали това да си вреш гагата навсякъде, без да мислиш и въобще без да използваш главата си за друго, а само за пазене на равновесие е само българска черта или общочовешка такава, но тъй като познавам повече българи отколкото чужденци, а на не многото иностранци, с които поддържам някакви отношения им липсва това „качество“, то ще приема същата за типично българска и ще оплюя сънародниците си, носители на експертиза по този показател.

Няма начин да не се сещате поне за един случай, в който тъкмо сте се запознали с някого или просто поддържате някакви там неустановени отношения и той вече е разчистил едно уютно за него местенце в настоящото ви битие, настанил се е удобно без да го усетите, защото кой да предполага в крайна сметка, че едва наченали някакво стандартно контактуване и този човек ще нахлуе с взлом и ще започне да ви дава напътствия, каквито и Далай Лама не би си позволил да дава на такъв предначален етап.

Аз лично, имам взаимоотношения с хора, които и след дългогодишно познанство не смеят да ми нагазят толкова навътре в аурата и при конкретен случай, когато се налага да прескочат някоя граница, го правят с финес, предварителни извинения, че ще престъпят добрия тон и ще последва нещо нетактично от тяхна страна.

Около мен обаче изобилства и от такива екземпляри, които едва срещнали ме, тръгват да навлизат в най-дълбокото, където е пълно с подводни камъни и разположението им е толкова непознато за тях, че рискуват да счупят крак още с първата стъпка…понякога буквално.
Няма – ти кой си, как си, защо си – бух с главата надолу и тука ли си, там стой!

Ровят ти в бельото, завират си мръсните ръчички в дупки предназначени за други и за друго и настояват да не обръщаш внимание на действията им, щото на тях им е ясно. Всичко им е ясно! Надскочили, че се самозабравили.

Такива люде обичат непременно да ти напомнят, че времето лети, годините фърчат, младостта е кратка, изкуството вечно и защо аджеба не се жениш, респективно – омъжиш. Според джендъра.

Казват ти какво им е приятно да пишеш, какво не и сакън да не уйдурдисаш някакъв очерк за Малката булка напримерНО!
Хапят, драскат и ръмжат и веднага след това – ожени се!
Бе, що не ви еба путката лелина аз пък, а?

Не разбирам и едва ли ще разбера някога, как, с какъв акъл и на какво отгоре някакъв пръдльо ще се опитва да дава наклон на нечий чужд хуй, че и ще се катери по него с намерението на лагерува трайно там!?

Защо такива хора не си гледат собствената работа и живот, за който твърдят, че иначе всичко му е бир таман, докато вътрешно явно нещо ги гризе като нива нападната от ято скакалци?
Откъде накъде и поради каква шибана причина тия люде сбъркани решават, че да се бъркат в хорските работи им е вменено свише и направо задължение?

Не разбират ли, че опитвайки се да дават акъл, олекват и направо си признават, крещят дори, че нещо при тях яко куца и вероятно това ги кара да изпитват потребност да си навират носа там, където той може да бъде счупен съвсем основателно и по правото за частната собственост?

Има една хубава поговорка – „Щастието е единственото нещо, което може да раздаваш без да притежаваш.“
Аз скромно ще я допълня – „Щастието и акъла са единствените неща, които може да раздаваш без да ги притежаваш.“

Защо, мамка му и мечка, все така при едното има остър дефицит, а при другото свръхпроизводство…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *