Ше си праЙм кот си искам

Настинка ми дай в тая къща, па ме убий!

Не дай си някой у нас да го хване настинка! Ама не дай си, наистина!

Заболяването протича една идея по-ужасно, отколкото е протекла коя да е война.
Ако настиналият е майка ми, то епикризата се случва по следния начин:

Установяване на причините за заболяването, което ще рече – припомняне на всяко едно обстоятелство, къде аджеба може да е добила това сополивене и хрема.
Всяко! И държи да го обсъжда шумно, натякващо и неуморно поне един цял ден. Дали като я е духнал ветрец, а тя е била леко потна, дали някоя нагла съселянка се е навряла в лицето ѝ, докато я осведомява за поредната клюка и е кихнала в устата ѝ или „Да, оня ден пипнах тезгяха в магазина с необезопасена ръка и после се докоснах по устната, това ще е!“

През това време могат да се случат всякакви катаклизми – природни и битови, но всеки един от тях е помолен да преустанови дейност, ако обича, да изчака да премине най-страшното, да решим откъде тръгна всичко и после вече може да си кара по план там, свършек на света ли ше е, чума по овцете ли, каквото му е кеф да прецака.

Фаза две е да опищи орталълка колко зле се чувства.
Ах! Ох! Мух! Шса задуша! Ша омра! Ша паткасям! Ооооох! Ааааах! Бат Гьорги, задушавам сааааа! и още поне шейсе неоткрити и неизследвани възклицания предшестващи апокалипсиса.

При третия етап, всичко вече се е развило като една стандартна настинка, с всичките му там атрибути и разтекли се телесни секрети и се започва голямото пиене на чайове, отвари и омайни билета. Къщата мирише по-зле и от къщата на Баба Яга – някъде тайно се вари котка в сос от прилепово крило и патладжан – убеден съм, но не мога да го докажа…

В някакъв момент, когато бройката на котките в махалата „необяснимо“ е намаляла, преминаваме на леки лекарства – Колдрекс, Тайлолхот, Фервексове, Мервексове и вся и всьо прахчета и субстанции. След като те не помогнат се преминава на тежката артилерия – антибиотиците. Всичко някога купувано и хартисало се вади, четат се листовки и се прилага самолечение.

Верно, майка ми има някакво начално медицинско образование (учила е медицина една-две години, но се е отказала, щото решила, че тя кървища цял живот не иска да гледа и станала учителка), но все пак, да изгълта две аптеки тежки хапчета, някои останали от времето на Брежнев…..

Антибиотиците не помагат. И как би могло – толкова са стари, че и най-безобидните хомеопатии са по-токсични от тях. Затова следва – „Заведи ме на лекарИ!“
Да, в множествено число. Ние за два сопола и една, вече отшумяваща от само себе си кашлица, ако не потърсим мнението на барем три светила в медицината, специализирали „Хрема и елементарни настинки“, ми то как ше стане ве!

„Искам да ми запишеш час при най-големия специалист!“ – поръчва ми освен това.
„Да – казвам аз – ще потърся някой велик психиатър в интернет. Ще се опитам да открия номера на доктор Николай Михайлов. Или предпочиташ Ивайло Нойзи Цветков? Той също може да ти сложи една яка и сложна диагноза, ако и да е само празен дърдорко, ама ще пишат за теб по медиите.“

Тя ми се разсърдва, обвинява ме в безсърдечност, липса на човеко и майколюбие и отива да вари последната ѝ останала котка на чай, отвара или мазило за синусите – което там е на привършване.
В интерес на истината, аз провеждам няколко въображаеми телефонни разговора на висок тон с доктор Патрашков или доктор Куюмджиева (фамилиите трябва да са по-необичайни, по докторски, за да фане дикиш заверата) и ѝ казвам, че има час за вдругиден.

Тя обаче, на сутринта вече е кукуряк и ми казва да откажа записания час. Тежко набирам отново въображаем номер и казвам – „Да, доктор Странно име, оправихме се. Да, обикновена настинка е било. Да, седем дни или една седмица ха-ха-ха…“
Сичко е шес!

Сега за баща ми.

При него всичко става скрито-покрито.
В момента, в който се усети, че е настинал, започва да става необичайно мълчалив. Това е така, защото държи на всяка цена никой да не разбере, че е пипнал нещо. Това няма как да остане в тайна, щото вие чували ли сте за латерна, дето да свири денем и нощем и изведнъж да спре и на никой да не му направи впечатление? Няма как да стане.

– Ко ти има ве? – питам го.
– Нищо, нищо – вика той, ама го казва толкова тихо и небрежно, че една октава по-ниско и само ще си го е помислил.

Ясно – боли го гърлото.
Майка ми започва разследване как така и откъде му е дошло. Да, тя го прави за всеки. Някак си дългът я зове. Малко през пръсти я кара, ма то е щото няма цялата информация за историята на заболяването и уликите ѝ убягват.

После пациентът започва да мрънка как нищо му няма, а и да му има то е „сабо балко ме боли гърлото“.
Майка ми пак се активизира. Отново се варят котки, само рецептата е леко видоизменена – тоя път май слага уши от некъпал се носорог в отварата, щото смърди, та се не трае!

Разбира се, следва отказ на болния да изпие тая помия и минаваме директно на прахчета.
Интересът му към малко по-конвенционалната медицина е много кратък – от предложението да му забъркам едно саше до момента, в който трябва да го изпие. Тоя човек не понася каквито и да било лекарства!

Започва голямото увещаване да изсипе течността в гърлото си. „Ама то има вкус на лимон, мента и ягоди – айде ей тъй набърже го глътни, а?“
Тц! Стиснал е джуки като менгеме и отказва да си отвори устата.
„На пържоли с гъбен сос му е вкуса, бе! Аре изпий го, моля те!“
Тц! Почти си прехапва долната устна с идеята да си запечата устата.
„Щи купя нещо, бе! Кажи кво искаш и утре го имаш – само изпий тая амброзия.“
Съвсем леко си отпечатва плювалника, колкото да измучи – „Купи ми го и тогаз ше изпия тая повърня“, след което отново хлопва кепенците.

Един път бяхме стигнали до ексцесии с майка ми – аз го държа, тя му налива в устата.
После заплаши да ни лиши от наследство. Всичките!
Айдееее – казах си тогава – брат ми също изгоря! Без вина виновен.

Понякога, след триста кандърми стигаме до съгласие да изпие лекарството (за да стане това съм обещал да му намеря и купя най-големият и тлъст шаран, Философският камък на промоция или Кехлибарената стая – иначе ше си глътне зъб или сливица от пълен отказ да я разчекне тая уста) и тогава от страшно става още по-страшно! Ще пие, но под условие – иска чаша с чиста вода, компот, мед, захар, туршия, кюфте, абе – всичко, каквото има наоколо!
Да си оправел вкуса в устата след приема на прахчето.

Майка ми носи, аз мъкна, тя пак носи, аз пак мъкна. В някакъв момент масата заприличва едновременно на сватбарска софра и на маса като за новобранска. Има и от пиле мляко…убеден съм, че някъде, може би ей там, зад филето от фазан и кебапчетата от щраус, има! И сигурно е от гугутка първескиня!

Изпива си бъркоча (честно казано, какъвто и вкус да му добавят, наистина е гадно!), замезва като Савската царица и попско чедо на Задушница и следващите два часа има някакво относително спокойствие. Като цяло не пъшка и не вие, само приръмжава кротко на интервал от десет минути, с което иска да ни натякне колко все пак се чувства зле.

Ако обаче майка ми си науми да му пръсне директно някакъв спрей директно в гърлото, щото е обрисала интернета за начини на лечение на настинка в домашни условия и е открила такъв спрей в запасите си (на които запаси им трябват само три аспирина и вече ще надвишават по количество складовете на Марешки), то тогава настъпва ад под небето!
Само ще ви кажа, че веднъж осъществихме такава операция (по метода – ти дръж, аз ей ся ше му изкарам гръцмуля) и да ви призная – май по-лесно щеше да е да се бяхме опитали ректално да му смажем гласните струни.
Някъде на хълбока още имам следи от кътниците му…

Пък да му подхвърля, че утре ще му взема нещо по-ефективно от аптеката – майкооооооу!
Почват се едни драматизации, едни многострадални Геновеви, едни пърформанси…
„Отрова, отрова ми вземи – да я погълна, па да се свършват тия мъки! Стрихнин сложи в една спринцовка и ми го инжектирай до край – да мирясате, че и аз да мирясам!“
Кълне, чумосва, заканва се – край няма!
След два дни се оправя и започва да твърди, как само „леко гърлото ме пиперижеше“.
А на мен живота ми се скъси с две високосни години за тез два дена, ама де сопа, де…

В момента и двамата са с течащи носове и прегракнали гласове.
Аз мисля да се застрелям милостиво, като само ще прибера Макондо някъде под ключ и инструкции как да бъде освободен след седмица, когато опасността да бъде превърнат в чудодеен мехлем срещу настинка ще е преминала…

Подай пушката там!
Маааац, пис, пис…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *