Яяя......

На границата на противопоставянето

Избледнява значението на днешната дата. На границата на лятото и есента, вместо поетични, носталгични и приказни емоции, изведнъж ни завладяват бесовете на противопоставянето.

Фашизъм, комунизъм, окупатори, освободители, възраждане, катастрофа, девети девети, десети единадесети…. Глупост върху плиткоумие, празнодумие върху празнословие, тъпоумие върху гламавщина.

Е, от тази година аз вече няма да участвам в безсмислените напъни да се налага една или друга глупава теза.
Защо глупава ли? Ами защото от Девети септември 1944 г. минаха 74 години, а от Десети ноември – 29 години. Един цял човешки живот и една цяла човешка младост. Което е трябвало да стане като историческа неизбежност се е случило и в единия и в другия случай. И, за жалост, нито едното, нито другото изобщо не е било избор или воля на българите. Важното, главното за мен е, че независимо от обстоятелствата и системата, повечето от нас са живели и живеят почтено, смислено и съдържателно.

Аргументът, че било много важно да се оцени историята, за да не се повтарят грешките, не важи на тази планета и за човешкия род. А за България – съвсем.
Така че на този ден, с уважение към миналото, настоящето и бъдещето на моята Родина, ще ви предложа две перли от литературното ни богатство.

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *