Крум

На летен лагер (в Ада) 2

Публикувано

Ранна юлска сутрин.
Засега още е прохладно, но се усеща, че само след час „Бялото слънце на пустинята“ ще изпълни злобните си закани да ни смачка и изцеди от нас по две кофи пот (минимум!)

Курдисали сме се на огневата позиция (крайната точка на опънатите от мен километри свързочен кабел) с общо 3 машини от типа МТ-ЛБ („ем-те-вози-ем-те-ебе“) – една командна и две екшън машини, които ще извършат стрелбите, посредством 122 милиметрови минохвъргачки („Цариците на артилерията“!).

Моя милост стърчи като хуй с един ташак върху командната машина, нагизден с пълно бойно снаряжение + скапания телефон с ръчка и една радиостанция (която иначе е модерна и компактна, ама батериите ѝ тежат колкото акумулатор на камион!) .
„Ташака“, който клечи до мен е Доби – най-добрият ми казармен приятел и по съвместителство малък гений математик, носещ титлата Изчислител (вероятно най-важния и умен от цялата ни привидно организирана пасмина).

На другите две машини колегите вече са изправили в ерекция тежки двуметрови цеви, готови да започнем патакламата (артилерийският химн „Изправи се гора от стомана“ е леко неуместен в случая, ама пак са си сериозна сила). На 3 км. от нас, на едно възвишение е наблюдателната позиция, където стърчи колегата свързочник с един куп офицери, някои от които са тежки „болтове“ които ще ни оценяват.
Командващ целия цирк е един безспорно изперкал…(ще го кръстя на герой от „Параграф 22“) майор Майор!

След обичайния за военните организиран хаос сме готови и по смешния телефон почват да ми диктуват поредици от цифри, които аз диктувам на моя „ташак“-Изчислител, който пък с математика, гъзарска дъска от дуралуминий и магия ги превръща в други цифри – координати и ги обявява на стрелците. Следва командата „По 4 мини – осколъчно-фугасни-бързо! Огън!“ и…(тука се налага техническо отклонение, важно за историята)

Техническо отклонение:
На външен вид мините, които изстрелваме наподобяват 16-килограмова, мини версия на авиобомбите, дето сте ги виждали по филмите и според изискванията бихме могли да я запратим на почти 7км – на практика, нито виждаме, нито чуваме попаденията. Словосъчетанието „осколъчно-фугасна“ пък означава, че мината е фрагментирана отвътре и като експлодира при „чукване“ на човката-взривател, се пръсва на осколки за поразяване на жива сила и леко бронирана техника, а също така мината съдържа и цилиндър с фугасно (подобно на напалм) вещество, което да подпали всичко оцеляло след попадението.

…и така преминава почти целият ден, прекъсван от кратки почивки и крайно инфарктни моменти, в които се налага т.нар. аборт – мината е заседнала по средата на цевта и се налага минохвъргачката да бъде демонтирана и свалена на земята ИЗКЛЮЧИТЕЛНО внимателно и нежно и гадината да бъде „изсипана“ в ръцете на някого БЕЗ човката-взривател да чукне в земята, иначе всички „печелим“ еднопосочно пътуване към небето във вид на овъглени мръвки. Много малки и много овъглени мръвки.

Вече е късен следобед – ние сме като изнасилени в сауна стръкове праз и готови да бъдем изнасилени повторно срещу глътка вода – още по обяд сме изпили стандартните си манерки с вода, а запасна нема!Ненадейно през слушалката на антитехнологичния ми телефон ми крещят за прекратяване на стрелбата и изключително странни, плашещи и категорично противоуставни заповеди и инструкции: да оставим всичката си екипировка при командната машина и да се накачим ОТГОРЕ при минохвъргачки на бойните машини и да се отправим към кота-на-майна-си-гъзина в зоната на попаденията! WTF?!?

Естествено изпълняваме заповедта и Go!Go!Go!
Машините са бързи и механик-водачите им (шофьорите) са най-добрите завършвали школата и се озоваваме на върха на възвишението (на 2 км.от наблюдателната позиция) и…
…HOLLY SHIT & FUCK!!!
Гледката която ни се разкрива от върха е гледка към АДА НА ЗЕМЯТА!

Всичко, всички хълмове и подобие на Балкан на около 3 км. околовръст от нас ГОРИ!
Май не разполагам с нужния речник да ви опиша гледката на повсеместно опожарени хълмове! Единственото (съмнително) успокояващо в случая е, че както споменах в предишната част на историята – пейзажа е решен в стил „късен Афганистан“ и горят предимно сухи треви, трънливи храсти и много малко дървета, така че говорим по-скоро за степен пожар, а не горски (к’ъв късмет, а?)

Един ошашавен войник -отцепление (отцепленията имат задача да пазят някой местен животновъд със стадото си да не навлезе в зоната на попаденията и да се превърнат е BBQ), ни разяснява положението. Подпалили сме орталъка още по обяд, но малоумния майор Майор от честолюбие и тежкарлък ОТКАЗАЛ да спре стрелбите, та положението да бъде овладяно и „сега отивате да гасите, к’вото сте запалили!“

КВО?!

Ела тука бе, путка майна! – няколко от нас понечват да скочат от машината да го бият, ама отцепката избега.
Вече сме на един от горящите хълмове – горещината е потресаваща – жестокото юлско слънце отгоре – бясно разгарящия се пожар по земята!За да станат нещата още по-преебани е излязъл и силен, по сахарски горещ вятър, който кара огъня да се движи и „изяжда“ всичко с пъргавината и лекотата на морска вълна – който не е виждал с очите си такова нещо не би ми повярвал, че огъня сякаш беше течен!

С нас е един старши сержант, който безуспешно се опитва да ни командва и да дава пример в пожарогасенето – накрая го удря на молба:
„Аре бе,момчета – гасете пожара!“ и шиба пламъците с наръч клонки с практически нулев успех. Ние седим по земята без сили и полуприпаднали от жажда и нямаме сили даже да го напсуваме.

Внезапно с едно ем-те-вози-ем-те-ебе пристига негова Шибалност майор Майор, който ни е донесъл дузина лопати за борба с огнената стихия, но НИТО капка вода да ни посъживи, дееба и скапаняка некадърен!!
Раздава ни лопатите и ни издава най-измъдената и тъпанарска заповед във военната история на армията ни:
– В една редица – строй се! Към огъня с инструмента – ходом-марш!!!

Нема начин – изпълняваме. Точно тогава директно срещу нас силен порив на вятъра кара огъня да контраатакува и всички ние се втурваме назад, а майор Майор крещи:
– Дезертьори!! Обратно към врага! Към огъня с лопатите!!! – никой не го слуша, но той успява да докопа един нещастен новобранец за яката („Не дезертирай, бомбе!“) И го тласка обратно, директно в „стената“ от течен огън дето ни е подгонила!

…извадихме навреме момчето от огнената паст – целия сериозно опърлен по откритите си части. Майор Майор го откара по спешност към лагера и от там за към Враца.

(После разбрахме, че според лекарите е бил „на милиметър“ огъня да изсуши склерата на очите му и да му изгаси зрението завинаги)

А ние вече бяхме готови на ВСИЧКО за глътка вода – адско мъчение, заклевам се!!
В един момент ми „просветна“ (мислено си стиснах ръка – к’ъв съм гений!) – машината ни има кофпомпа!Трябва да има вода в нея!Вероятно не съвсем чиста, ама все пак!

Качвам се в машината, трескаво намирам и измъквам допотопната кофпомпа, отварям я и …shit – 10 см. кофти течност с едри люспи ръжда и чифт разложени чорапи.
На поредният, неуспешно загасен хълм все пак ни застигна една от машините и ни докара 2 термобаки с вода. Не се избихме за водопой единствено заради присъствието на командира на батареята ни. Водата беше леко мазна и с дъх на лук заради супата присъствала в баката преди това, но за мен беше най-прекрасният еликсир, който съм пил през живота си!

Продължихме до късно през нощта с яловите опити за гасене на пожарищата (пожарните от Криводол и Враца директно отказали с аргумента “ Заебете таа работа -пожарните коли не моат да се качат до там – опраайте се“
Вече сигурно към 23:00 вечерта получихме хабер да се приберем в лагера.

Механик-водача на наш’та машина беше един редник Енчев – тотално превъртел видинчанин (от мустакадо зъбатата усмиФка – копие на актьора Уилям Дефо на млади години), който на връщане по стръмните склонове мачкаше дървета в преследване на обезумели зайци, докато ние пищяхме хорово увиснали на големите капаци на гърба на машината, а Лиско го налагаше по главата с шлемофона си. Нашия само се хилеше свил глава между раменете като настъпан домат и си гонеше зайците…

Пристигаме в лагера към полунощ – приличаме на нещо средно между чилийските миньори престояли 40 дни под земята и оцелелите от битките в „Спасяването на редник Райън“.
С „гумени“ колене налазваме водоноската да пием вода и да отмием малко спечен прахоляк и сажди, когато виждаме…

…виждаме майор Майор, който е накарал да му изкарат леглото извън палатката (да, офицерите имаха легла, а ние шалтета – 4 см. дебели дюшечета) и лежи по жълти боксерки и мега-селяндурски потник на дупки и посяга за поредната биричка от кофа с ледена вода до леглото му!
Един колега войник с вид и търпимост на Самюъл Джексън (иначе от Козлодуй и по-бял от мен) тръгна да „обясни“ некои положения на майор Майор, но успяхме групово да го тушираме на земята навреме преди нещата да стигнат до линч на висш офицер и да ни затворят всички в дисципа после.

И така – виждал съм Ада (тогава, а и после), знам какво е усещането, та кажи ми колко тежък ден си имал/а в офиса?
Не, недей – и без т’ва никой няма да си направи труда да изчете всичко това, така че…

FUCK IT

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *