Яяя......

На опашка за надежда

Публикувано

Чакам днес на една опашка. И други чакат. Всички заедно чакаме един нехранимайко да си изтърка талончетата.

Търка в несвяст, чак пушек се вдига. Бе, не пушек, духа от лампата на бездомника Аладин направо излиза. Надува се, надува се и се издига нагоре. И баммммм! Спука се. И се превърна във въздух надеждата на оня по-горе, продадена му от търговците на смърт. Такива са, защото убиват надеждата на маса хора. Ежедневно! Това ли е бизнеса в България?

Талончета, билетчета, монетки и ключове за … търкане. Тези пари са въздушни и ще се превърнат във въздух. Е, може и да е Дубайски въздухът, ама е въздух. И дебелите духове ще се спукат, като балончета. Все някой ден…. И всичкото това, защото е годината на свинята. А тя носи край за някои утопии. И зависимости.

А хората дават последните си пари за надежда….щото работа няма. И друг бизнес на територията няма. Всичко е въздух в този живот, но надеждата е кислорода му…
И не, не съм в зависимост от хазарта, бивш бизнес ми е. В зависимост съм от надеждата.
Да не я убиваме.

Не съм видяла един щастлив забогатял в тези „магазинчета за надежда“. Балонът ще се спука. И вечни балони не съм виждала. Хайде, лека нощ. И не търкайте телефоните, търкайте…балоните, за да се спукат, че докато продължаваме да търкаме, ще си изтъркаме и живота и дано не изтъркаме и надеждата. А всъщност животът е хубав, светът не е.

Виолета Тодорова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *