Яяя......

На пазар само с корона!

Публикувано

Както всеки ден, така и днес съм на пазар в оня голям магазин, част от още по-голяма верига. Сещате се за коя говоря. Оная дето в Германия италианските кроасани са 2.39 евро, а в тоя са по 6.99 лв. Или нещо такова. Точните цифри не са важни, важна е разликата. Не го харесвам, ама е най-близкия до нас.

Вземам си количка за 50 ст. Егати обирджиите! То верно ще си ги върна, ама само ако при връщане на количката, механизмът ѝ не е ръждясал, както редовно се случва. Като се замисля, по тая схема вече съм назад с 2 лева за една година. Халал да са им! Не че ми трябва количка, но обичам да си я тикам за да се подпирам на нея.

Влизам, подпряна на количката и ухилена до уши. Обичам да пазарувам, всеки ден. Тръгвам из щандовете и изведнъж ме обзема ужас! Всички около мен носят някакви маски на лицата! Само аз съм се оголила! Срам!
То че, мисленето е дейност, която не ми се отдава е ясно на всички, но в главата ми се завъртат хиляди въпроси: Къде попаднах? Какво става тука? Тия терористи ли са? Щом са си скрили лицата, явно са! Ще ме убият ли? Или ще ме изядат жива?

Минавам през касата набързо, товаря в колата торбите и връщам количката на мястото ѝ, с надеждата, че този път ще си взема 50-те стотинки . Доближава достолепна дама с маска, която също има надежда, че ще си вземе стотинките обратно. Поглежда ме укорително:

– Госпожо, вие защо сте без маска!
– И за какво ми е? – питам аз.
– Да ви пази от коронавируса, как за какво? Новини не гледате ли?
– Аз съм родена с корона! Аз съм царска дъщеря! И татко все ми казва: “Принцесо, дръж главата си високо, за да не ти падне короната!” И какво сега да се затуля с маска и да не мога да дишам?

Лелята е упорита:
– Ама знаете ли, че до днес са починали от тоя коронавирус над 300 човека!??
– А вие, знаете ли колко човека в света починаха от рак за същотото това време? А колко бяха убити в катастрофи със самолети? А колко починаха в инциденти по пътищата?

Дамата се позамисля. После сваля маската си :
– За едното нищо тука ще се издушим!

Деница Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *