Ше си праЙм кот си искам

На пазар

Тия номера ги знам – „Карай към Нови пазар!“, а като наближим отбивката – „Я, я, карай към Шумен, днес пазара там е богат.“

Тъй като всичко ми е ясно още от миналата седмица, когато стана дума за пазаруване ангро, въобще не съм и намалявал скоростта.
Лошо няма – на пазара в Шумен понякога е по-забавно и от Кауфланд.
Започваме от патладжана. Всъщност, започваме с надприказване с тоя дето продава патладжана:

„Ама защо да не мога да си избера? Ама как вие ще прецените кои да ми сложите? Напълнихте ли торбата! Ми, айде сега я изпразнете и много благодаря за отделеното време – ще си взема от друго място. Е, как защо!? Щото не мога да си подбера сам. Няма смисъл да кълнете – мен не ме хващат клетвите, проверил съм.“

После:

„Това какво е? Е, как чесън!? Цената му е като за булка на пазара на калайджиите! Бе, ако ще да е с вкус на сандалово дърво – аз с тия пари ще докарам пет кубика дърва за зимата!“

Местим се полека. Ха – зелени камби!
„Колкоооооо! Ама аз смятам на гювеч да ги правя, не да ги обожествявям. Е, анджак де! Щото им е сезона, затова очаквам да не си харча приготвените за пеесе метрова яхта пари за камби. М’чи вий зимата охрана трябва да си наемате за зарзавата щом в сезона ги харчите на цената на тройунция злато. Мерси, ше ядем кюфтета!“

Из пазара вече е плъзнала мълвата за двама наежени – един по-млад и един по-възрастен. Казвам на баща ми да се разделим с оглед сигурността си и по-безпроблемното пазаруване. Той неохотно се съгласява и ми поръчва – „Стоиш тук, аз само ще идвам да ти нося, каквото съм успял да отскубна от тия скъпчии, а ти пазиш. После ще носим към колата.“

Стоя аз и само регистрирам слухово от къде идва гюрултията.
От края на този ред, където съм, отново дочувам клетви. Там май продаваха лук. Да, това е – в краката ми се изтърсва една гаца лук, а приносителят ѝ се изнася с прибежки. Предполагам аз ще съм тоя с припълзяването малко по-късно…

Лека-полека около мен се издигна барикада, която се състоеше от гаца лук, две гаци черна капия, торба патладжан (най-после!), чесън, три дини и още толкова пъпеши, както и три пакета капачки. Хората, които ме заобикаляха като препятствие започнаха да оглеждат стоката в краката ми, а една баба ме попита, защо не съм сложил цени. Определено трябва да събираме шапитото. Убедих баща ми да приключим засега и примъкнахме всичко до багажника на колата, обаче не – трябвало да се върнем за праскови. Започва да ми призлява.

– Добър ден.
– Добър ден.
– Дели ли се костилката?
– Да, дели се.
– Отрежете, моля, една да видя.
– Аз ви казвам, че се дели.
– Аз пък съм като Ленин – доверявай се, но проверявай. Отрежете, МОЛЯ, една!
– Ама ще трябва да я купите после и нея..
– Ако се дели, както казвате, ще купя и нея и още стотина като нея.
– Ама ако нещо не ви харесва ще трябва да я хвърля..
– Абе, вие имате сто тона праскови тука – к’во се ерчите за една!? Нотариално заверен договор за покупко-продажба не щете ли да сключим и да го подпечатаме с кръв? Аааайде лек ден!

На съседната сергия има правилно търговски ориентиран продавач и само докато мръднахме една крачка в неговата посока той вече режеше праскова под носа на баща ми, който се ухили триумфално и обръщайки се към предвидливия търговец, но гледайки към предходния изтърси:
– Трийсет и пет килограма ми сложи!

Ей, заради единия ефелък ще се наложи да си организираме турнир по целене с праскови.
Деликатно сръгвам баща ми в ребрата и му изсъсквам:
– Бе, ти луд ли си!? К’во ше го прайм сичкия тоя плод? Ти да не реши, че имаме капацитета на „Дерони“ бе, алооо!
В следващия момент съзирам искрица разум в погледа му, но тъй като нищо в природата не се губи, а и съм син на откачения си баща, неговата лудост прескача в мен и се чувам с изумление да казвам на продавача:
– Я ги направи четирсе кила – да има и пет за ядене!

Начи, хем ми иде да забия по един шут на баща ми, на себе си и на всяка праскова поотделно, хем съм горд, че не падам по-долу и като ще е праскова, то нека са хиляди!
Огледахме се за конска талига под наем да пренесем закупения товар, но тъй като пазара не предлага такива услуги казах „Диййй, тъпо магаре с голяма уста!“ на себе си и помъкнах прасковите към колата.
Вече седнали и дишащи морно, баща ми на прескулки ми подхвърля:
– Да минем и през Кауфланд, а?
Честно ви казвам – ако погледите можеха да убиват…еми, щях да се погледна в огледалото!
ШУТ МИ, ШУТ МИ НАО!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *