Яяя......

На сватба с „аз ще бъда с чудна рокля и обувки“

Публикувано

Канена съм на сватба. В тузарски хотел. Не познавам никого освен придружителя си – следователно трябва да се обзаведа с тоалет, чанта, обувки, грим, прическа….обичайните неща, а и да вържа тоалета цветово с вратовръзката на придружителя. Щото той беше по-труден в избора дори на една обикновена вратовръзка.

Започва се яко обикаляне по магазините, досада пълна. Вече на предела на емоционалните си възможности намирам роклята, която ще се фитне идеално със случая. Добреее, основното съм го взела…продължаваме напред…обувки!

Как да дам пари за обувки които никога повече няма да обуя!?
Сестраааа… “Пазиш ли обувките от бала“? Семпли, черни стилето. Идеално се връзват. Яяяя и чанта имаше към тях – прати и нея.

„Добре сестра ми, ама те са 38-ми номер, ти носиш 39, даже 40“.

Ти на кака си няма да казваш кой номер обувки носи – пращай кат‘ ти казвам.

Така, готова съм. Нося роклята на химическо, хем да я поизгладят, че аз не обичам да извършвам такива дейности, прибирам я директно в гардероба с найлона от химическото и забравям за нея.

Идва големият ден! След повече от месец.

1. Установявам, че не съм се снабдила с подходящо бельо – щото роклята е с презрамки тип сутиен (регулиращи се, тънички, жените ще ме разберат) – начииии – махаме презрамките на сутиена и се молим да не го намеря на кръста си по някое време.

2. Нямам чорапогащник! Около нас само хранителни магазини, ами сега?? Вадя някакви забравени от години в шкафа, обувам…ем те си седят там, щото съм ги купувала, когато съм била малка, ама тва е, ще придърпвам от време навреме и ще се надявам да не пусна някоя яка бримка поне.

3. Обличам роклята
От химическото така хубаво са я почистили, че са ѝ скапали презрамките и регулирането е отишло по дяволите, едвам стои на мястото си. Ужас! Ама т‘ва е, няма отказване! На сватба съм тръгнала, пък и те хората булката ще гледат, не мен.

4. Обувам обувките. Емиии, верно нося 39, къмто 40 номер, амааа сааа…колко па да ми стискат? Една жена като не може да издържи няколко часа с два номера по-малки обувки, що за жена е, мамка му!

Прическата и грима поне бяха без забележки, щот‘ сама си ги сътворих. Викам си – винаги мога да се скрия зад някое перде и само главата ми да се вижда, ако стане някой сакатлък с тоалета. И пак ще изглеждам елегантна.

Понасяме се към събитието. Два часа ритуал. Така горещо не съм се молила в църква никога, казвам ви. Само да седна някъде, ма няма! Господ ме наказа и с помощ при събиране на цветята накрая. Вместо да си подпирам роклята да не падне, аз нося камари с букети и се моля само да не си подритна сутиена си по някое време.

Допълзях до ресторанта ни жива ни умряла, роклята ми едва се крепи, чорапогащника ми почти е до коленете, обувките – сякаш менгемета бях нахлузила на краката си. И като се наредихме на тая безкрайна опашка да поднасяме поздравления, майкоооу…..
Исках да съм в църквата, поне ако се гътнех от болка, попа щеше да е наблизо да ме опее.

Някак преплувах елегантно през залата и се тръшнах на стола, от който цяла вечер не мръднах, освен да отскоча до сервизното помещение да вдигна чорапогащника, сутиена, да наместя роклята и да си разтрия краката. Някви хора ме канят на танц, едни хорА се извиват… Аз съм Сфинкс! Красив Сфинкс! А съм станала, а съм се разпаднала!

От тогава със сестра ми обувки не си разменяме. И я слушам като ми казва кой размер нося….даже и за шапки!

Дарина Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *