Виктория Тинтерова

На село…

Подсетих се за лятното ни посещение в село. Чудно село е било. Голямо, богато, с огромни дворове, ама огромни – нашият е близо 4 дка. Гледали са си всичко хората. Били са около 2000. По соца. Въпреки диктатурата на пролетариата.

Почти във всяка къща са отглеждали буби. Имали са кравичка, няколко овце, кокошки, прасе разбира се и всякакви други животни. И по няколко деца. Даже по няколко семейства са живели в една къща. Почти без пари са били, защото и тогава възрастните хора са получавали никви пенсии, а младите са работели главно на полето, с ниски заплати… Но не са били гладни..

Когато отидох за първи път, преди 22 години, в старата къща живееха само свекър ми и свекърва ми, които като се пенсионираха отидоха там на спокойствие. Вече си личеше, че млади хора няма почти в селото – посрещнаха ме многобройни, еднакви на вид братовчедки, повечето вдовици вече… и приятелки на свекърва ми. Да ме преценят… Да не се е прецакал мъжът ми, нали…

Дворовете бяха засадени до последният сантиметър, а пред всяка къща имаше уютна асма с дружелюбна маса под нея и великолепие от цветя. И всяка сутрин отвсякъде се чуваха петли… А кучетата им пазачи бяха булонки. Честна дума. Изключително приятно село…

Сега, не чух ни едно петле, а стояхме 14 дни.
Нито едно петле, хора!
Не можах да си намеря и мас да си купя.
Но пък видяхме огромен плъх и съсели, които са се заселили в къщата ни.
И спокойно разхождащ се огромен смок. Комшията, единственият, каза, че били два.
И тъмница. Ужасна, гадна, лепкава тъмница вечер. Пълна с призраци….

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *