Яяя......

На СПА в Гранд хотел

Тоз хотел (1-ва и 2-ра част – ТУК и ТУК) си има СПА.
Добре, че то поне си е на мястото, не през улицата, ами отдолу в мазата. Нали там се ходи, че хем да е мрачно, хем да е влажно, хем да не те види никой. За разлика от басейна – пощенска марка, СПА-то е възголямо. Да ви кажа честно, не е за мене тъз работа посред лято. Вънка пекнало едно слънце, пък аз да се навра в тая изба, да се кисна и топля. Абсурд! Ама, викам си, толкоз път съм била, хайде и аз да го видя сега. Може пък да е гранд, знам ли!

Още от вратата ме блъска топъл, задушлив въздух. Ми какво да ме блъсне, няма да е пържола я. Иначе тъмно като в… сещате се, светят едни ароматни свещички, тиха музичка се лее. Минаваме с дъщеря ми да огледаме кое къде се намира. Сауна, басейн, вана, арома нещо си, турска баня и лапидаирум.

– Дъще, кой туй нещо лапидариум?

– Тихо бе, мамо! Лакониум е!

– Ма как тихо! Аз не го знам това какво е. Чакай пак да го видя. Ла-ко-ни-ум! Ми, майка, в тъз тъмница, да не мислиш, че видя нещо.

– Ама, млъкни бе, жена! Хората си почиват!

– Виж сега, майка. Аз, като говоря, основно си почивам. Знайш, че и насън не мълча. Тъй че, айде без забележки, моля ти се!

– Излагаш ме бе, жена!

– Бе, всеки сам си се излага! Ти кажи какво е туй нещо?

– Гръцка сауна е.

– Ми що не го напишат като за бели хора? Аз на баня да не ходя с речник в халата!

– Мамо, моля ти се. Оставям те! Ти разглеждай, аз отивам в басейна. И не се запознавай с никого, за да си говорите! Тук се мълчи и се релаксира!

Да бе, да! Сякаш не мога сама да си говоря. По улиците толкоз народ го прави, мене кой ще ме знае в тая изба. Минавам нататък. Сложени на две-три места масички с кафе, чай и едни мънзърки бонбони. Няколко мургави лели, тежка категория, изкараха трите дни на тия масички. Отвреме – навреме само скриваха хартишките на бонбоните в джобовете на халатите си, щото ставаха бая купчини. Чай, кафе, вода, бонбони – ей туй е животът! Къде изхвърлят всичката тая течност хич не се замислих, щото не ги видях да влизат в басейна…

И като казах басейн, на басейна да ви заведа. Ама той не е един, ами са цели три! Има ли детски басейн – има! Има ли деца в него – няма! Всичките са нашляпани с пояси и ръкавели във втория по големина. Бе хвърляне, бе скачане по главите на останалите, бе чудо, ви казвам! Табели колкото ханша ми „Не скачай!“, „Скачането забранено“, ама те тия хлапетии не могат да четат, пък очите  на родителите им са пълни с вода, няма и те как да им кажат. Тоя басейн го пропуснах. Таман туй ми трябва! Някой да ми се хвърли изотзад или на главата, че да показвам как се бият деца! Не, благодаря!

Ако не ме беше срам, щях да се изтипосам в детския басейн, ама още на първо четене установих, че не ми е в категорията. Или ще го изплискам, или ще заседна. Я да видя третия. Там работата бива. В средата му обаче наредени 8 душа. Ама не баш душове. Само тръби, едни такива изкривени и нямат питка като на душа, ами прост чучур с бая голям отвор. Докато умувам туй сега пък какво е и бавно влизам във водата, работата стана „Удри, Коце, тая мачка не е наща!!“. Като шурнаха тия душове, като се юрна тоя народ да заема място под тях насред басейна, не ти е работа. Колко място да заемеш, те само 8. Подлагат си главите, тая вода плющи и пръска в радиус един километър де-що има живо. Само дето не умрях. Гълтах, плюх, виках „помощ“, няма, брате! Народът си масажира черепната кухина, че и бой се бие кой да застане първи под тая струя.

Ама как да не застана аз там! Тя, фонтанелата ми, от раждане още не се е затворила, както трябва,  и мозък отдавна не вирее в нея, аз да ида и съвсем да я повредя. Без мене! Излязох, кашляйки, плюейки и мисля, псувайки, но нямам много спомен, честно!

Чакай, викам, да ударя една сауна, малко да си изсуша ушните миди. Там един другар се опнал на дъските и само мене чака. От вратата ме грабна.

– Ооооо, влезте, влезте, госпожа!

А върви не се запознавай сега и не говори! Да ме прощава щерката, ама то неудобна работа. Той, човекът, се чуди с кого да удари един лаф, докато се пържи на 300 градуса, аз да му мълча като пукал. Баш за тая работа не ставам!

– Добър ден! Как сте?

Хич да не го бях питала, щеше да ме уведоми!

– Оооооф, ко да ви кажа! Рекохме с жената да додим, да разпусним малко в тоз гранд, ма хич не ми харесва! Глей ся например тая сауна! Ми каквай тъз дзен музика, дето са ми я запускали? Пусни едно „Хабиби“, нещо тъй за душата, че хасъл да разпусне човек! Нищо не им отбират главите, казвам Ви! Аз и на други места съм ходил, все туй мяучене, все туй дрънчене! Ама със закон ли е прието бе? Хич няма да ходя вече на СПА! И у нас мога да спа! То и ракията им не е като свят, виж яденето бол! Ама аз заставам още в 5 часа пред ресторанта и чакам. Сетне откарваме, докат не затворят. Само първия път се прекарах да чакам! Сега, кът му знам реда, хич не ми пука!

Ма как да му пука, затуй аз чаках, дорде ми окапят пломбите и тънките ми черва станат на дупки! Понеже нямаше намерение скоро да млъкне, на бегом се изнесох да търся дъщерята. Що я търся ли? Да види тя на кое му се вика говорене! Не да ми прави забележки разни тука!

Минавайки покрай рецепцията, съвсем леко мернах няколко велосипеда и ме осени гениална идея! Довечера ще караме колелета семейно! И хукнах да споделя това прозрение с нищо неподозиращата фамилия….

Автор:
Траяна Кайракова – една от „ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА“

4-та и – уви, последна част – ТУК!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *