Яяя......

На стоп по любов

За пръв път ги видях преди три дни. Хванати за ръце с две малки пътни чанти, ама от ония чанти, които помним от социализма.
Стояха край Созопол и махаха някой да ги качи на стоп за надолу.

Не бяха натрапчиви, дори обратното, по един някак си срамежлив начин махаха.
Видях ги късно, а и улисан бях в мои си неща, та не ги качих.
Не ги качих, а после съжалих, защото дадох си сметка, че на тяхната възраст (изглеждаха около шестдесетте, а може би и повече) едва ли имат големи шансове.

Човек обаче е така устроен, че забравя. Стана ми малко чоглаво, че ги оставих на пътя в жегата, а после забравих.

Днес си „подарих“ три часа и в късния следобед отидох на плаж „Липите“
Влезнах в морето, но тъй стана, че излезнах от водата доста встрани спрямо мястото където влезнах (Там морето е своенравно и те иска повече от навсякъде другаде. Първо те дръпва, а като му се оставиш да те погали и те пуска нейде встрани)
Та излезнах аз, ей така досами скалите и ги видях.
Легнали до един довлечен от вълните ствол, сред камъните, лежат, под главите им саковете и дори не бяха по бански, но силно притиснати един в друг и пак така хванати за ръце, както на пътя.

Много внимателно минах край тях, а после дълго не излезнаха от ума ми.
Мисля си, че ако имам право на едно пожелание за всеки от вас, то няма да е да ви пожелая успех. Дори няма това едно пожелание да е здраве…
…бих пожелал всекиму една такава истинска, голяма, споделена любов…

…Пък било то да сте на стоп и да спите на плажа!

Христо Христов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *