Яяя......

НВО – невероятна и велика онтогенеза

Публикувано

Невероятна и велика онтогенеза!

19 юни 2019 година! Днес е велик празник за нашата семейна демокрация! Даже мисля да пиша до президента да го направи официален, национален, какъвто там му е по-лесно.

20:00 часа
Масата се огъва от кИфтета, Чибабчета, прЪжоли, половин мисирка, майонеза, мас, джумерки, суджуци, магарешки луканки, камилско месо и всичко, в което има месо. Сабахлям заклахме прасето и сме готови за празнуване, напиване, заря и каквото там сме приготвили. Съвсем по модата сме! Никакви въглехидрати, да не говорим за плодове! У дома караме по онази световноизвестна българска диета, при която първо се осираш, после се запичаш, безспорно отслабваш и накрая умираш с няколкостотин болести, озъбен или от щастие, или от слабост, тук въпросът е спорен.

Но… да се върна в началото – 14 години преди това.
Още когато реших да имам второ дете, веднага се обадих на госпожа Делева – уважаван учител по БЕЛ.
– Тъй и тъй, дай да запишем, моля ти се едно дете на уроци за изпита в 7 клас.
– Как се казва?
– Ми, не съм решила още.
– Ми кое е детето?
Жената направо не ме разбра.

Ма не е ли чувала тя, че първо запазваш дата за сватба, сетне място в ясла, после в градина, първи клас и най-вече, натвърдвам ви, място за уроци по математика и БЕЛ за НВО. Добре, че не се налага да се запазва час за естествено раждане, щото или ще си ръсим децата из къщи, или ще стискаме, докато ни дойдат  уречените ден и час.

– Майтапиш се!
– Хич не се майтапя, моля ти се, не ме връщай!
– Абе, жена, аз може да не съм жива дотогава!
– Нищо де, ти го запиши, пък ако решиш да мреш, ще те споменавам с добро! Ти си ми на първо желание, за първо класиране. Ако, не дай си Боже, не доживееш, имам и други желания, на други класирания!

Разгеле, свястна жена излезе, разбрахме се. С математиката мина по-лесно, на първа дума стиснахме ръцете!

И дойде заветният седми клас! Почнаха се едни кандърми, саздърми спрямо скъпия наследник номер 2. „Няма ходяяяяяяяяяяя!“. „Ще ходиш, майка, ще ходиш, умиране има, оттърване няма!“. „ Що да ходя, като всички влизат даже и с тройки, даже и с двойки!“ Ама откъде е толкоз информирано туй хлапе, бе? Туй си е живата истина, ама много рано я е разбрал. „Ще ходиш, че да си грамотен барем“. Да не говоря, че сме заложили апартамента и бая време ще го изплащаме още!
По БЕЛ как да е. Ходи, пише там, загражда верни, неверни, ама по математика зор. Там иска решаване, майка, няма лабаво!

В 10 сутрин му било рано, не можел да се наспи. Следобед му било късно, нямало кога да играе с апапите. Две учителки разрева, двеста пъти срам брах, докато го отписвах и записвах. Хич не му е на акъля, че места няма никъде! Как не се молих на един другар по математика да го вмести нейде. Не ще и не ще чилякът, заето всичко отпреди балдър години. Не ще и да чуе, ако и да ме позна, че съм му готвила баница в Челопек!

Накрая последната госпожа се кандърдиса, след като ѝ обещах единия си бъбрек при нужда. Подписах нотариално заверена декларация, че ще го предоставя веднага щом се наложи и ми олекна. Как го подхвана, какво го направи, ама тръгна, че и с песен.

Цяла година ходи, кара-вара и наближи пустото му НВО. Косата ми побеля и зъбите ми опадаха, но туй са нищожни жертви в името на науката!

17.06.2019г., 07:10 часа
За 2586 път проверям служебната бележка /даже съм я ламинирала, та да ми блести сутринта, да не я забравя!/, черните химикали – 25 на брой, да има детето, да е спокойно, че то навремето какви химикали имаше, туй сега химикали ли е! Ученическата карта, вода, кока-кола, без малко ракия да му сложа в бързината, ама се усетих овреме, шоколад, суджук. Три часа са си това, не е майтап работа! Вадя големия леген, пълня го с вода и го лисвам с все сили пред входната врата. Само дето не удавих детето и на комшиите протече тавана под нас, ама туй да е. Все пак НВО е това, веднъж в живота, проблем ли ще правим за един ремонт на таван!

Напръсквам го с китка здравец, топена в светена вода, удрям една благословия, една молитва, едно наричане, прекръствам се три пъти, плюя в неговата, сетне в мойта пазва, опъвам си ухото, хвърлям един камък подире му, та да не се върне, преди да изтече времето, ни минута по-рано! и с последни сили превъртам ключа.

После отварям мойта торба, дето съм си я приготвяла цяла година. Закусвам с мента, глог, валериан, два валидола, 100 грама първак и почвам нервно да ходя от тераса на тераса. Поне докарах първокласен тен.

Изтеглили вариант номер 1. Голяма новина, голяма работа. И номер 2001 да изтеглят все тая, никой не знае какво има в него. Не минава пусто му време и не минава. Пък и детето знае, че ще стои, докато го изгонят. Никакво излизане! Ако свърши по-рано, да си приказва с квесторите и да им дава акъл кое как е, щото те бяха по-объркани и от децата, пък нашият беше научил инструктажа наизуст, барабар със запетаите.

Разяснено е кое как да се тълкува, щото всичко там е многозначно, и да помогне все пак на тия бедни хорица, че както стана ясно сетне, всяко училище си имаше свой номер, беше разбрало каквото си иска и бая народ писа обяснения що аджеба се е случило туй или онуй на тоз изпит.

13:25 часа
Телефонът ми звъни. Вече съм се изприщила, имам мехури от слънчево изгаряне и съм се дрогирала с половин стек цигари. Толкоз народ излезе от тоя изпит, моят наследник го няма никакъв. Добре, че се обади сестра му от Германия да ми каже, че ѝ звъннал преди час и отива да се черпи. Какво ще полива не ми е ясно и в този момент иде дългожданното обаждане.

– Брат, разбих ги направо! Беше много лесно!

Още като ми каза така и само дето не припаднах в кочината при прасето!
Сега, ако не знаете, братът съм аз. Като излезе модата с джендърството и станах „брат“ вместо майка. Няма лошо, модата трябва да се следва!
Божкеееееееееее, жива да бях, щях да умра! Каже ли ми тъй, значи е огелпил нещо. Когато е най-сигурен в нещо, оня отгоре получава мускулна треска от смях. Тъй и стана.

Върна се, излязоха задачи и отговори и се оказа, че тук-там прочел по диагонал и има грешки, но…положението засега е добро. Тази година даже и картинки имаха като за първи клас. Сляп да си, ще уцелиш чипровския килим. Щом аз го реших тоз въпрос, дето съм рядко неграмотна и вече бях на няколко първака, смятайте. После нетът избухна с пустата му дума „лесно преносима“.
– Кво написа ти бе, майка?
– Там няма грешка в изписването! Поправих „и“ на „е“ и това е.
– Ма как да няма? Я гледай какви светила се пънат тука да обясняват, даже една другарка само дето не се разрева, че отличниците щели да се окажат разочаровани и излъгани.
– Делева каза, че наречие и прилагателно се пишат отделно. Като не са ходили на уроци при нея, да не ми обясняват!
Примирих се, казах ви, че не съм по тая част, дано да е разбрало детето, че тука всяка точка ще реже глави!

Вторника някак го изкарах, като изключим ставането през пет минути през нощта, че да не изтървем изпита. А, да не забравяме и халюцинациите, които получих. Матуристът си би камшика и отиде да рита топка из квартала, а мен ме налегнаха тежки мисли. Ами ако си счупи ръката? Боже, ако счупи някоя, нека поне да е лявата, та да пише с дясната! Ако се простуди и вдигне температура? Майка да не си еееееееееееееей! Само простотии ми идват в акъла.

Колкото и да съм проста, не мога да се съглася, че на този изпит няма право на грешка! Тук поправка няма. То ясно, че няма кой да се занимава с поправки, ама има извънредни ситуации – счупил си нещо, разболял си се, знам ли, трябва да има резервен вариант. В 7 клас се кандидатства веднъж бе, хора! Това не ти е ДЗИ, не ти е университет! Айде вземете малко да помислите. Ами пустите му кодове и входящи номера. На служебната бележка са разположени по един начин, на бланката в деня на изпита по друг. Че защо? При положение, че на всяко училище се дават само 2-3 комплекта при грешка /от хартия ли пестим, що ли?/, какъв е смисълът да стресираме децата? Ха си объркал нещо, ха са те изяли с парцалите! Иди сетне се съсредоточавай върху теста!

19.06.2019г., 07:10 часа
В стаята прилежно са разхвърляни бански, хавлия за плаж, мазило, плувни очила. Седмокласникът сънува басейни. Раздигам го, почваме пак да пълним торби с храни, води, моливи, линии, пергели, бележки, черни химикали.
– Аз в 13 съм на басейн.
– Къв басейн? Днес си на изпит!
– Знам бееее, ай стига вече!
Повтарям процедурата с легените, хапчетата, молитвите и добре, че държах легена. В моя клет организъм си дадоха среща повръщане и разстройство едновременно! След около час се свестих и заех позиция на наблюдателницата на терасата. Първо си епилирах краката с нокти, че туй време пак не минава. После си изгризах ноктите до живеца, цигарите ги пуших по две с 2 литра кафе и малко повече твърд алкохол. По пладня наследникът звънна унил, но непоколебим за басейна.

Свърши се! Оживяхме! Благодаря ти, Боже! Че като се метнах, че като заредих тия ми ти софри, направо ми се отпуши душичката бедна. Пуснахме заря, гърмяхме с газови пистолети, снимахме се с дрон и се отрязахме здраво. НВО е туй бе, хабиби, да не ти е някакво си ДЗИ! Сега ще чакаме точки и класирания, пък, дет се вика „…каквото сабя покаже…“. Като ме питат какво е направил, спокойно казвам: “Важното е да сме живи и здрави!“. Щото тоз кредит нас чака, бъбрекът ми пък него го чакат, тъй че ще се справим.

Към вас, клети  и грешни родители на седмокласници, имам няколко съвета освен казаното по-горе. Стана ясно, че още щом получите съмнение, че някой сперматозоид се е насочил по правата, завършваща с оплождане, значи запазвате места в изброените заведения и курсове по предметите, нужни за НВО. Купувате си задължително синя лампа или сирена на линейка. Не се смейте! Една дружка в Перник така се спаси. Забравили служебната бележка, ама на нея пука ли ѝ? Извадила синия буркан от жабката, шибнала го на капака и с мръсна газ донесла на детето, каквото са забравили, даже няколко суджука добавила, тъй и тъй се връща. Приготвяте си всякакви обезболяващи /аз бях забравила против разстройство и повръщане, затуй се подредих така/, повечко твърд алкохол и се въоръжавате с търпение. То туй е силно казано, щото на всеки търпилото му е различно, но все пак. Теглите някой друг кредит или продавате, каквото можете, запасявате се с химикали, моиви и чертожни инструменти. Ако сте свършили всичко това, значи сте готови, смело напред!

– Мамо, сега що да ходя на училище?
– Майка, туй и министърът не го знае, да ти кажа.

Бера им кахъра на клетите хорица как ще ги озаптват тези деца в тия жеги до края на месеца. Ама закон е туй, а прескочи го де!

*Много е модерно вече да се слагат звездички, затуй и аз ще сложа. Нали ви казах, че много тачим модата у нас.
Ако сте прочели всичко и даже сте ме разбрали, ще ви дам 1 точка.
Ако не сте чели, направо ви давам 2. Не са за всеки тези простотии!
90 процента от случките ги сънувах. Важното е, че няма да бъдете ощетени! Получавате точки при всички случаи и не забравяйте – ай да сме живи и здрави! Успех на всички бъдещи, настоящи и неродени седмокласници!

*Онтогенеза – Онтогенеза се нарича периодът, който започва от началото на оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на зиготата и зародиша и завършва с раждането или излюпването на индивида.

Траяна Кайракова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *