Виктория Тинтерова

Небесните пасбища ТВ

Знаете ли как чета Стайнбек? Чета, връщам се, наслаждавам се на всяка дума, изречение и запетайка…
„Небесните пасбища“ чета особено много пъти, ама много пъти, поне петнайсет. Когато много ми стане тъпо, си отварям най-често „Небесните пасбища“ и чета, чета, като човек, стигнал до оазис, след като е прекосил пустиня само с една манерка вода.

По някое време си давам сметка, че въобще не помня края на историите… Не помня, защото се радвам на думите, те ме интересуват. Думите, нанизани като великолепно, кралско бижу. Какво говоря – много по-великолепно от всяко кралско бижу, ако ме разбирате. Пещерата на Аладин, пълна с думи…

Само една история помня като да съм я наизустила – тази за Джуниас Молби, малкият му син, Якоб Шулц и техните фантасмагории. Какво име само – Джуниъс, че и Молби… Като рисунка хубаво. Ужасно, дзверски, безкрайно приятно ми е да чета тази история…

Защо ли ви го разказвам това? Щото снощи, с чисто нАучен интерес, погледах Вип брадърите. А и се чувствах някак длъжна, че ного се фукаха тия от битивито с милионите, гледали Фермата…

Ааа, и Нова са прости! Та те, виповете, са квито са си, всякакви, смахнати, зли, тънки, дебели, лигави, прости, богати, бедни – едно ги обединява – отвратително е да ги гледаш така, на купчина. Поотделно, може би да са относително нормални хора, ама така са направо страшни. Кой влязъл за пари, кой за слава.. Сякаш тази алчност човешка аха …и ще ме изяде. Ще излязат от екрана и ще ме глътнат за закуска, после вас за обед.. и така, докато ни изядат всички, за да постигнат различните си цели. Такава адска, неистова амбиция за пари и слава….

Чудила съм се – бих ли се подложила на това за пари? Допускам, че да. Допускам, че малко хора биха устояли на тези пари. Особено днес. Особено тук. Това е най-развращаващото – да унизиш така хора и да ги пуснеш на лъвовете да ги дъвчат. При това да го направиш истерично, помпозно, с многобройна детска публика и пред екраните и на „живо“. Как само попиваха тези деца, наредени до Къщата. Попиваха най-долнопробните човешки качества – алчност и славолюбие.

Та затова си отворих „Небесните пасбища“ прочетох за Молби и Якоб Шулц, за божествените коне на Партенона… за чинара над реката, на който седят, фантасмогостват и ровят с пръсти в пясъка…
Грубо ще е да кажа – гнусен е мозъкът, измислил това човешко унижение Вип брадър, мозък на човешко влечуго. И печели пари от това. Ще се пържи в ада, да ви кажа….

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *