Яяя......

Небесният град

Публикувано

Това е „Небесният град“ в моята градина.

Тази сутрин Джони, врабецът от най-ниския апартамент, честити 11 пъти пролетта на врабката си Мери. Беше пърхане, беше радост, беше прескачане.
После Мери се прибра вътре, за да оправя сламките в спалнята, а Джони застана на кацалката и оцърка света. Не е ясно дали с подробности за подвизите си, или въртеше врабешки сонети на жена си.
Но ми се стори много мило.

Толкова му трябва горе-долу и на човек. Една спалня за нощта и някой, с който да се прескачате и да си пеете с очи.
Да си измътите дечица, да ги пратите по големия свят… И после пак да си измътите пилета.
Не може ли? Ами! Все повече мои приятели вече го правят. Да не слагам линкове, че няма да ми стигне мястото.

Трийсетгодишните им първи деца водят на детска градина малките от второто люпило.
Птиците не обзавеждат апартаменти и не събират предмети. Прелитат със сивите си дрехи, радват се на слънцето и си пеят песни. Врабката не иска палто, а той не ламти за съседката.

Миналата година Гошето от горната къщичка нещо овдовя. Врабката му се загуби. И той в продължение на 2 месеца църкаше от покрива на къщичката. Зовеше я, но тя не се върна. Той не напусна дома, продължи да я чака. Бранеше спалнята.
Всъщност, врабчетата не спят вътре. При тях спалнята е територия за отглеждане на голищарчетата.
И всичко това знам от сутрешните си кафета тук.

Николай Илчевски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *